Президентът свика поредното извънредно редовно съвещание. Не отиваше на добре войната – даже той го разбираше. Най-вече по физиономиите и заобиколните слова на съветниците. Отдавна беше в политиката и знаеше – колкото повече закъсва човек, толкова по-велеречив е. Особено политиците и военните. А съветниците му бяха едновременно двете разновидности на видиотените тарикати…
Както предполагаше – съвещанието мина по хлъзгавата страна на тавата. Много думи, сложни и кухи изречения, анализи на неизбежното сияйно бъдеще…
Изобщо – типична политическа работа, вършена от политици за нещастието на нормалните хора…
Мълчеше само младият трети помощник на заместника на държавния секретар – неотдавна назначен и под наблюдение, докато решат как да го махнат от правитерството. Не стига, че беше умен, та и отгоре на всичко познаваше проблемите в областта на заниманията си, ами и нямаше респект пред хората, които бяха оплесквали политиката от десетилетия насам…
Все пак, президентът му даде думата. И оня ...