Войната на мравките 

Сергей е от Молдова. Виктор – от Украйна. Джон, Робин и Хари са от Обединеното кралство на Нейно величество Елизабет Втора. Сергей и Виктор също са с английски паспорти. Платили са по хиляда британски паунда за такси. Не обичат да говорят за придобитото си поданство. Аз съм от България. В Лондон живея отдавна и смятам, че английският паспорт не може да промени живота ми. Изпълнилата ме с добронамереност съдба. Поне за сега. Общото между нас, шестимата, е че работим в строителна компания регистрирана в Северен Лондон. Различно е мисленето ни и начина по който гледаме, и разбираме света. 
Така например Сергей обича да говори със сарказъм. Всичко английско му е недодялано, нескопосно, неправилно и смешно. От променливото време до пиенето на следобедния чай. Отрича тукашните ценности и прогнозира черно бъдеще за британците. Търси кусури във всичко. От гей парадите до уличните задръствания. Твърди, че живее бедно, а ходи на работа и изкарва по 150 паунда чисти пари на ден. Забележете – не казвам „работи“, защото времето през което се работеше с пот на челото по строителните обекти е отминало. За голяма част от наетите работници. За самонаетите е друго. Плюс това Сергей е успял да си купи къща за 250 000. След три години тя е с 30 000 паунда по-скъпа. Когато спомена, че тук сме само имигранти и никой не ни е канил, или пречи да си ходим, той ме гледа злобно. 
Сергей обича да говори и против американците. Той мрази американците. За него те са враг номер едно. За всичките нещастия по света обвинява тях. Също така не харесва германското, британското и американското автомобило и друго строене. Вярва, че руснаците са номер едно във въоръжението и модерните технологии. Редовно ни „зарежда“ с видеозаписи, в които устат руснак изнася лекции. Пропагандира превъзходството на страната си спрямо останалите. Надсмива се на Европа. Включително смята за недопустимо България, Украйна и още няколко държави да за независими. Инакомислещите описва като празноглавци. Аз не съм съгласен и колкото да не ме бива, се опитвам да споря със Сергей. Да изложа и друго виждане. За мен монологът е част от диктатурата… Но всъщност, кой съм аз и как мога да спра информационната война. Със сигурност не съм русофил, въпреки че си падам по жени със светли прелести. Не съм и русофоб. А и защо да бъда. Хората не са нещастието на планетата. Нещастие е деспотичното управление. Струва ми се, че точно тази група – здравомислещи хора, които не са крайни във възгледите, крепят мира. Лошото е, когато започнат да изчезват. Сергей пак ме гледа злобно. Напук на очакванията ми украинецът Виктор е на негова страна. Отскоро е в бригадата. Когато дойде не беше политически „ориентиран“. Е, сега вече е и здравата ломоти против голяма част от сънародниците си. Толкова, че на моменти се чудя дали Украйна и украинец не са две различни неща. 
Това е накратко и общо казано „политическата“ обстановка в нашата бригада. Само дето не знам, кой колко има право да пропагандира на работното място. Всъщност, като се размисля, май няма нужда от забрана. Езикът на идеологията е неразбираем за англичаните. Неразбираем е за хора със силни традиции. Дори да е казан на чист английски. Тях не ги интересува. Правителство, монархия, кралско семейство са дадености в които те не се съмняват. Съмнението за тях е чуждо. Да се съмняваш постоянно е болестотворно състояние. Както и да мразиш. Джон не знае как се казва министърът на здравеопазването, не знае почти нищо за Русия. Джон знае имената на всички известни певци и техните песни. Обича и да пее. Понякога имам чувството, че всички англичани могат да пеят. И то не фалшиво. Поне не толкова, колкото е надгробната мелодия излизаща от политическото и идеологическото въздействие на сляпата агитация. А и друго ми е на акъла. Нуждае ли се истински големият, силният, богатият, толерантният, демократичният от словесна защита. Нуждае ли се великанът от обикновените мравки, които да казват колко е голям. Или мравките се нуждаят от великанското снизхождение, за да се превърнат в термити войници, като си нямат друга идея какво да правят с живота си.