ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА: ПОБЕДА
Зараг Ту – най-кръвожадният от гуаронските предводители влезе в база “Диомед” в областта Леарния със самочувствието на победител и завоевател, какъвто на практика беше. Достолепната осанка подсказваше отдалеч кралския му произход. Тежката му кована броня от зегандариански кевларит блестеше ослепително под палещите лъчи на слънцето, а пелерината му плющеше под напора на вятъра. Дори начина по който държеше юздите на своя гроандус издаваше заплаха, за всеки дръзнал да въстане срещу авторитета му.
Според древните традиции на тази раса никой нямаше право да му оспори завоюваните трофеи. За хората бе трудно да осъзнаят принципите на йерархия при гуароните, тъй като те ги измерваха и преценяваха според собствените си разбирания, а не успяваха да погледнат през очите на врага. Те биха се усъмнили дори ако някой гуарон сам им кажеше, че единственото най-ценно качество за тях не бе доблестта или силата, нито дори мъдростта, а чувството за пълно безразличие и безчувстви ...