Франсоа-Мари Аруе, кодово име-Волтер, е роден на 21 ноември 1694 година в Париж. В публичния свят се подвизава като френски писател и философ от епохата на Просвещението, но са малцина тези, които знаят, че той е просто французин от епохата на Просвещението, който обича да си философства. Той всъщност е кротък спестовник, а през събота и неделя работи и като клюкарка. Волтер цял живот се бори срещу църквата и забраната на свободата на словото, като за първото особено много допринасяло едно парти-клане „Вартоломеева нощ”, на което той не бил заклан. За да не разкрие прикритието си, той все пак пише, и то много - завещава 118 тома съчинения, но на кого и до ден днешен никой не знае. Между тях е и новелата „Кандид”, част от която е посветена на България, но поради слабите си знания по География, Волтер всъщност е имал предвид Прусия.

Син  е на нотариус и завършва йезуитски колеж, а заради някои епиграми, в които осмива регента и дъщеря му, през 1717 година е хвърлен в Бастилията да му се поохладят страстите. До края на живота си той не забравя това място, защото там завършва трагедията си „Едип”, но като разбира, че вече е написана преди много време, така се депресира, че си забравя името и се подписва като Волтер. Въпреки всичко трагедията му става голям хит и той е толкова щастлив, че влиза за втори път в затвора, но този път вече не се чувства достатъчно инспириран, за да пише каквото и да било. След като излиза от втората си визита в Бастилията, той директно бива изгонен от Франция. От 1726 до 1729 година Волтер живее в Лондон, където има възможността да се запознае с произведенията на Франсис Бейкън, Джон Лок и други, които се оказват много възпитани, но и много капризни като всеки ден в 5 часа следобед скачат от рафтовете на етажерката и настояват за чай. Наблюденията си от Англия Волтер излага в съвсем умишлено подмамно-озаглавената книга „Писма от Англия”, която отпечатва тайно след тайното си завръщане във Франция. Случайно го откриват папараци да разговаря на пейка с две баби и да разпространява дребни секс-слухове за Папата, в протеста си срещу религиозното насилие и фанатизъм. Отново му се налага да напусне родината си и решава да изчака крал Луи XV да умре, за да направи триумфалното си завръщане. Установява се в замъка на интимната си приятелка Маркиза дьо Шатле в Сире. Тя се опитва да го предпази от непредпазливи действия, които биха му нанесли вреда и неприятности. Това обаче е много тежка задача и тя умряла. По време на престоя си там той често пътувал до, и за по-кратко или по-дълго време, живял в Холандия, Брюксел, Лотарингия и Берлин, като никъде не го харесвали особено много - нямал достъп до цели две столици. От по-късни данни се разбрало, че това били периодите, когато съпругът на маркизата се прибирал от командировка. През този период той особено много се концентрира върху прикритието си, но без да иска се задълбочава прекалено много и дори оформя своите философско-политически възгледи. През следващите няколко години пътува толкова много, че все забравя точно къде живее и се озовава на различни места. Към 1760 година спестяванията му вече едвам се събират в керамичното прасенце-касичка и му трябва по-голям трезор, затова си купува замък, който станал място за редовни душевни партита на философи от цяла Европа. През 1762 година Волтер се бори на страната на добрите в делото „Жан Калас”. Той се проявява като Супермен на 18 век, като доказва, че Жан Калас не е убиец, а синът му без да иска се самообесил, или поради умствено разстройство, или защото проиграл сериозна сума пари на карти, което е признак на същото. Но осъждайки го, съдът все пак дава повод на Волтер да протестира и да си вдигне рейтинга сред обществото. През 1774 година Луи XV най-накрая умира и Волтер се завръща като 'суперстар' в родината си. Въпреки че е посрещнат както никой коронован владетел, все пак е очаквал по-мащабно парти и остава незадоволен. Умира на 30 май 1778 година и понеже в Париж още го мразели и отказвали да го погребат там, брат му пренася тленните му останки в Шампания, за да полеят случая.