9.07.2010 г., 10:06

Време

923 0 1
1 мин за четене

 

 

Архетипното и неостаряващо време завъртя колелото на бекрая и спря на моята спирка. Малка гара. В чакалнята няма никой. Лилави цветя се виждат наоколо. Тиха мелодия гали тези поля сякаш носена от вятъра, който поклаща малките лилави цветчета. Някъде там съм  и аз полегнала сред тях, загледана в небето в търсене... на мечтите. Човек не може да съществува без мечтите си. Те са опората, която го държи изправен. Без тях той би се сгромолясал обратно в пръстта, от която е произлязъл. Измислените правила ни карат да се чувстваме стойностни и сигурни, сякаш ние можем да определим хода на събитията. Надеждата е посята толкова дълбоко, че продължава да живее дори закопана в дълбините на душите ни. За да ги терзае още повече когато са на прага на отчаянието. Тогава когато стоим взирайки се в безкрайната бездна, която ни поглъща, прекършените крила на вярата не ни отлепят от земята. Разпръснати на милиони прашинки се сливаме с вятъра, с  всичко обкръжаващо ни. Виждаме животът отстрани през чужди очи, тези на неспиращото и вечно време. Всевластен господар както на нищото така и на безкрая. Единствен свидетел на съдбата, тази на природата, на отделния индивид. Ако нещо е истински красиво, то не би могло да се стопи при досега с реалността. Или може би не би могло да бъде едно цяло с нея никога. Два свята напълно несъвместими. Губейки се в очертанията на тази реалност, остава само в нашите мечти, където се е и родило. Строим въздушните си кули високо сред облаците, но така и не политаме на крилата на безкрая в пространството на необята. Живеем на границата на съня и реалността и не принадлежим на нито едното от двете.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...