sanibani (Анка Александрова)
39 9
17.01.2010 г., 14:45 ч.

Всекидневни мисли 

  Проза » Други
1088 0 3

   Как стигнах до тук? Аз, която смятах, че всичко в живота ми е позволено да имам.

И наистина имах, живеех своя си живот така, както ми харесваше.

Обичах всичко, всичко - дори и най-мрачните дни в живота ми бяха нещо за мен.

Имах душа, чувствах своята същност! Мечтаех и осъществявах свойте мечти, колкото и обикновени да бяха.

  Сега вече какво? - Намразих този свят, довел ме до тази задънена улица - без изход!

Всичко си отиде от мен, забравих какво е милосърдие, съчувствие, вече нямам сърце!

Правя всичко по законите на един друг свят - обримчила неговия хомот.

И така - от днес за утре, изгубила своето Аз - сляпо вървя с чуждото време.

Свое нямам - друг диктува играта, търпя, дори и в търпението си чувствам апатията, безразличието към всичко, с една дума - намирам се в безтегловно състояние, опитвайки се да хвана живота в свой ръце.

  Но той все ми убягва!

 

(Една от многото Българки, намерила препитание в чужбина)

© Анка Александрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??