Всекидневни мисли
Как стигнах до тук? Аз, която смятах, че всичко в живота ми е позволено да имам.
И наистина имах, живеех своя си живот така, както ми харесваше.
Обичах всичко, всичко - дори и най-мрачните дни в живота ми бяха нещо за мен.
Имах душа, чувствах своята същност! Мечтаех и осъществявах свойте мечти, колкото и обикновени да бяха.
Сега вече какво? - Намразих този свят, довел ме до тази задънена улица - без изход!
Всичко си отиде от мен, забравих какво е милосърдие, съчувствие, вече нямам сърце!
Правя всичко по законите на един друг свят - обримчила неговия хомот.
И така - от днес за утре, изгубила своето Аз - сляпо вървя с чуждото време.
Свое нямам - друг диктува играта, търпя, дори и в търпението си чувствам апатията, безразличието към всичко, с една дума - намирам се в безтегловно състояние, опитвайки се да хвана живота в свой ръце.
Но той все ми убягва!
(Една от многото Българки, намерила препитание в чужбина)
© Анка Александрова All rights reserved.
