Всичко в нея беше толкова влажно, толкова искащо. Нямаше начин той да не го вижда и това дяволски я възбуждаше. Тя искаше всичко, тук, сега, на пода, на дивана. Всякак. 

Красиво беше. Страстно и диво като ядосан френски в привечерна мъгла.

След "всичко" тя се отпусна доволна като мъркаща котка и започна да се унася.

Това беше всичко, наистина всичко... Но...

Той започна да ù говори. Господи, за какво ù говореше, тя така и не разбра, искаше да спи, уморена беше, всичко в живота ù дойде в повече, даже и неканеното, а тя беше (за нейна голяма глупост!) много гостоприемна.

Обичаше да прави подаръци на хората, които я бяха научили на нещо, каквото и да било, беше урок, който беше научила и всичко трябваше да е платено. Лихвите не ù бяха по вкуса.

Изведнъж той каза думата "семейство".

Тя подскочи, всичко беше един кошмар. Стана, наля си чаша минерална вода, ядоса се, че няма лед:

"По дяволите, защо каза думата "семейство", кой го би по главата, аз искам да го използвам само за секс, толкова е хубав с него. По дяволите, толкова ли е сложно... Все пак има хубаво дупе, единственото, което ми е правило впечатление. Хм, не знаех защо това е нямало значение преди, но днес определено имаше, и то голямо."

Искаше го - сега, веднага, всякак. Обади му се:

- Искам те!

- Сега! Ми, късно е, виж кое време е!

- Искам те сега!

- Не може ли утре, след работа!

- Върви по д..., сама ще си свърша работата!

- Аз...

Тя затвори.

"Щом не знаеш какво искаш, аз знам. Ще реша вместо теб." Натисна бутон - DELETE.

Усмихна се, беше щастлива... Толкова, колкото трябва да бъде, беше себе си и това всъщност беше "всичко".