1.04.2017 г., 0:09 ч.

Всяка нощ вали 

  Проза » Разкази, Еротична
1216 1 3

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

14 мин за четене

Всяка нощ вали

Звукът от ключалката я̀ измъкна от дълбокия сън. Вратата на апартамента се отвори с познатото проскърцване и Клара Уилсън чу стъпките на мъжа си, който се прибираше от нощна смяна. Надигна се лениво и спря звука на дъжда, който винаги си пускаше, щом се налагаше да си легне сама.

Дейвид, мускулест, чернокос мъжага, наближаващ четиридесетте, застана на прага на спалнята и се наслади на прекрасната гледка, която представляваше жена му - сънена, пухкава, с разпилени тъмни кичури върху възглавницата, на практика мъркаща под завивките. Приближи се, метна якето си върху стола, съблече и униформата от гарата, където работеше като охрана. Вмъкна се в леглото при Клара и я̀ прегърна. Топла и мека, тя се подчини на силните му ръце, които я придърпаха в обятията си. Сладката му женичка умееше да го подлудява, а фактът, че в повечето случаи не го правеше нарочно, бе още по-секси. Точно като сега, когато тя полусънено намести дупето си до вече жадният му за внимание пенис.

- Толкова е хубаво, когато си вкъщи. Как мина на работа?

Дейв вдиша дълбоко аромата ѝ преди да отговори:

- Нормално. Скучно. Тази нощ нямаше дори свестни пияници, които да изгоня. Ами ти? Спа ли добре? Успя ли да поработиш снощи? – ръцете му вече обхождаха тялото ѝ, а тънкото потниче и памучните бикини хич не му помагаха да запази самообладание, поне докато му отговори на въпросите.

Дали е работила. Клара се замисли за дейностите си от миналата вечер. Хмм, направи си салата и изгледа последните два епизода от втория сезон на хитовия сериал Излъжи ме, които имаше на видео диск. Междувременно пусна две перални с дрехи и изми чиниите насъбрани в мивката. Да, работеше. Но като домашна прислужница, което бе съвсем далеч от мечтата ѝ да бъде писателка. Когато преди два месеца напусна безсмилената си работа в един от веригата супермаркети Кени, Клара си представяше нещата по различен начин. Тя виждаше край на дванайсетчасовите смени, на изморителната работа за мизерни пари, на безкрайната редица от малоумни клиенти. Виждаше се разполагаща с цялото време на света, за да напише романа си и да я̀ издадат. Вярно, напредна доста в последните седмици, но стигна до задънена улица в развитието на героите и не знаеше как да продължи. Съпругът ѝ я̀ бе подкрепил в начинанието. Как би могла да му каже, че най-вероятно няма да се справи с това?

- Да, но не толкова, колкото ми се искаше. – полуистина бе по-добре от чистата лъжа – Спах добре. Но ти ми липсваше много.

- Сега съм тук. – гризна ушенцето ѝ и пъхна ръка под меката тъкан, за да обхване голата ѝ гръд.

Стон се откъсна от устните ѝ. Зърната мигом се втвърдиха от допира му. Клара, този път съвсем целенасочено, потърка дупето си в слабините му. Протегна се назад и прокара ръка по дължината на твърдия му член.

Дейвид изръмжа. Смъкна бикините ѝ и плъзна два пръста в гладката ѝ интимност – влажна и топла, готова за него. Не можеше да чака повече. Просна я̀ по корем, освободи ерекцията си и проникна в нея. Тя повдигна таза си и изви гръб. Всеки тласък ги изпращаше далеч от този свят, в друг, където съществуваха само те, изтъкани от течен огън и удоволствие. Когато кулминацията настъпи, оргазмът сля душите им, само за да ги раздели отново, потни, изтощени, но така силно влюбени. Заспаха прегърнати, потънали в сън без сънища.

 

***

Клара обичаше да има време само за себе си. Не е ли така при всички хора? От както се бе посветила на писането обаче ѝ се струваше, че времето за себе си се е превърнало в най-обикновена, скучна самота. А сега и с този блокаж, случващ се в главата ѝ! Когато работеше в ужасният супермаркет постоянно ѝ хрумваха идеи за разкази и романи. Къде изчезна кладенецът, от който извираха?

Прозорците на балкона бяха отворени и повелият нощен хлад накара Клара да се загърне по-плътно с одеялото. Тук бе нейното място за творене. Пишеше на лаптоп, поставен на малка холна масичка. Тя самата седеше на плетен стол с меки възглавнички, пиеше червено вино и се взираше в уърдовския файл от близо два часа.

Главната ѝ героиня бе проститутка по неволя, принудена да чука богати чичковци. В замяна сутеньорът ѝ, и нейно бивше гадже, ѝ осигуряваше храна, подслон и защита. Защита от мъже, далеч по-опасни от него и клиентите ѝ, които тя прецаква жестоко преди година и нещо, и които биха дали мило и драго за главата ѝ, ако разберяха, че е жива. Естествено, като във всеки уважаваш себе си роман, родителите на героинята ѝ бяха мъртви и тя бе прекарала детството си подхвърляна между различни приемни семейства. И след това Клара удряше стена, която не можеше да разбие, нито да прескочи или заобиколи. Трябваше ѝ развръка, подобаващо драматична, но не прекалено, случка, която да преобърне живота на момичето.

Глътна и последната капка вино и стана, за да си налее още. Докато прекосяваше хола към кухнята, осъзна, че не ѝ се стои тук. Излизаше ѝ се, танцуваше ѝ се, правеше ѝ се нещо… различно. Скачане с бънджи, летене с парашут, каквото и да е, което да събуди адреналина във вените ѝ. Истината я̀ удари като мълния. Не просто романът ѝ бе в застой, а животът ѝ. Може би раздвижването на едното ще подпомогне другото? Но какво ти раздвижване. Живееше в Самървил, Илинойс, от цяла вечност, или поне така ѝ се струваше – малко, смотано градче, където никога нищо не се случваше. Друго щеше да е в Ню Йорк, например, или Калифорния. Вълнението ѝ трая секунди, удавено набързо във фактите – бе омъжена жена, а Дейвид никога не би се съгласил да се преместят. Съпругът ѝ бе добър човек, но простоват. Задоволяваше се с минималното, което му предлагаше живота, не искаше ни повече, ни по-малко от това, което вече имаше. Скука.

Клара изпи още четири чаши вино, пишейки и триейки всичко написано, докато дъждът не заваля и сънят не я̀ пребори.

***

Дейвид Уилсън се прибираше рано сутринта от поредната нощна смяна. Следваха два почивни дни, които той обикновено проспиваше. Спрял колата на светофарите, се замисли за съпругата си. Напоследък бе доста разсеяна и пиеше повече от обикновено. През трите години, от както бяха женени, Клара имаше своите… моменти. Например,забравяше къде се намира или погледът ѝ ставаше един такъв празен, все едно душата ѝ отсъства от тялото. Но той го отдаваше на факта, че е творец. Не са ли всички писатели леко чалнати? Той не искаше да я̀ притиска по въпроса, но усещаше, че романът ѝ не върви. Проблемът бе, че не знаеше как да ѝ помогне. Не разбираше нищо от книги и писане. Често се шегуваха с приятели, как от всички мъже е избрала точно него. Затова той правеше единственото, на което е способен. Обичаше я̀. И можеше само да се надява, че това ѝ е достатъчно.

Светофарът светна зелено и Дейв потегли към дома си.

 

***

Тази сутрин Клара не се събуди от звука на ключалката. Не. Събуди я̀ глас, нашепващ, че днес ще е специален ден.

Довлачи се до банята и повърна звучно. Наложи се три пъти да пуска водата, за да изчисти след себе си. Наплиска лицето си със студена вода. Всеки път щом затвореше очи, се озоваваше на въртележка, потънала в мрак. Попи водата с мека кърпа и срещна образа си в огледалото. Леле, трябваше да направи нещо за торбичките под очите. Поизпъна кожата си – май остаряваше преждевременно. Тези бръчици там нови ли са? Невъзможно. Караше двадесет и осмата си година. Какви бръчки? Просто имаше нужда от един хубав, освежаващ душ и стабилна закуска. Огледалото ѝ отвърна с тънка усмивка.

Горещата вода ѝ се стори манна небесна. Клара взе шампоана, някакъв френски с масла, и изми косата си. Пяната се разтече измежду пръстите ѝ, тръгна по гърба и се изгуби между закръглените бузи на дупето ѝ. Насапуниса всяка част от тялото си и стоя под водата докато кожата ѝ не се зачерви.

Приключила с душа, Клара навлече любимата си впита тениска и къси спортни гащета. Вдиша ароматното кафе, което си направи и…Готова ли си, Клара? Тя стерснато се огледа. Беше сама. Какво по-дяволите ѝ ставаше? Хайде, бебче, знам, че ме чуваш. Сърцето ѝ заби лудо. В кухнята нямаше друг, освен нея. Разтърси глава, от което без малко отново да повърне, и изпи кафето си до край. Счупи набързо няколко яйца и ги разбърка в тигана. Полудяваше ли? Стряскаше се от всеки звук и провери дали вратата е заключена най-малко пет пъти.

Дейвид трябваше да се прибере всеки момент. Да. Когато си дойде, всичко щеше да е наред.

 

***

Дейв завари жена си в кухнята, да стои права с чиния бъркани яйца в едната ръка и вилица в другата. Клара не помръдваше. Беше се втренчила в стената, като че ли имаше какво да се види там.

- Скъпа? Клара? Миличка, добре ли си? Отговори ми! – застана пред нея и заразмахва ръце безрезултатно.

Изведнъж тя подскочи и част от яйцата се разпиляха по пода.

- Дейвид? – тя запремигва на парцали и се зачуди как не е чула скърцащата врата

- Всичко наред ли е, мила? Нещо се беше замислила… - той взе чинията и я̀ постави на масата

- Така ли? Извинявай… Толкова се радвам, че се прибра. Липсваше ми! – тя се надигна на пръсти и обви ръце около шията му

- И ти на мен, любима. – подхвана задника ѝ и тя сплете крака зад гърба му

Пенисът му реагира на мига. Дейв зарови пръсти в меките, още влажни от душа, коси на съпругата си и я̀ отнесе в спалнята им. Бе изморен от нощното будуване, но никога не успяваше да устои на сладката си жена.

Клара тръпнеше от желание. Едва когато мъжът ѝ я̀ постави на леглото, тя осъзна, че все още държи вилицата. Това само я̀ разсмя и тя я̀ остави на леглото. Единственото, което я̀ вълнуваше в момента, бе разсъбличащият се пред нея мъж. Тя стана и го дари със страстна целувка. Езиците им се докосваха, искащи и вземащи, всеки един ненаситно потънал във вкуса на другия. Клара покри с целувка врата, гърдите и плоският му, стегнат корем. Обви члена му в дясната си ръка, докато лявата стисна сетгнатия му задник. Раздвижи китката си нагоре-надолу няколко пъти, преди да се наведе и да го поеме с устни.

Влажната ѝ уста го засмука и Дейвид едва не свърши още на момента. Палавият ѝ език си играеше с главичката, а дясната ѝ ръка отделяше подобаващо внимание на топките му, напрегнати до крайност.

Клара го близна за последно и се зае да съблича дрехите си. Побутна Дейв към леглото, ясно давайки му знак, че този път тя ще е отгоре.

Дейвид за пореден път се изуми колко красива е съпругата му. Приличаше на горска нимфа, като се започне с дългите коси милващи щръкналите зърна на пълните гърди, преминаващи в плоско коремче със симпатичен малък пъп, и се стигне до съвършената ѝ интимност – гладка, без нито косъмче по нея, с набъбнал клитор и кадифена плът, в която пенисът му потъваше. Не можеше да не се зачуди на късмета си.

Клара бе почти на върха, когато отново чу онзи глас. Само дето този път бе по-силен, по-настоятелен и… не я̀ плашеше. Ето ти адреналина, Клара. Искаш промяна? Нали затова ме молеше толкова много нощи. Не, че знаеше съвсем кой съм. Ама наистина, какво значение има? Посочвам ти правилният път! Наричай ме Господ, ако на съвестта ти ще ѝ е по-угодно.

- Скъпа? – странна усмивка разкривяваше иначе хубавото ѝ лице – Клара?

Вилицата проблясна до главата на съпруга ѝ и Клара я̀ сграбчи. Не му остави време да реагира и я̀ заби в гърлото му, точно когато оргазмът го връхлетя. Тя завъртя дръжката, без да изпуска оцъкленото лице на Дейвид, заигра с клитора си и закрещя от екстаз. Докато той изливаше семето си в нея за последно, кръвта му се лееше върху възглавницата, чаршафите и попиваше в матрака.

 

***

Късно вечерта на същия ден, Клара Уилсън се качи в последния автобус за Ню Йорк. Настани се на една от задните седалки и извади телефона си. Малкото телевизорче в средата на пътеката излъчваше емисията новини:

Следва периодичното напомняне, че полицията все още издирва психично болна жена, избягала преди шест години от клиника в Луизиана. При бягството А. Т. е била на двадесет и две години, с къса до раменете руса коса. Има причини да се вярва, че бегълката използва фалшиви имена и заблуждава доверчиви мъже, които в последствие стават нейни жертви. Последно е забелязана в Ричмънд, Кентъки, преди три години. Полицията призовава жителите на Кентъки и съседните щати към повишено внимание. Всеки забелязал А. Т. или подозиращ местонахождението ѝ, да се обърне незабавно към местните власти.

На екрана се появи снимка на жената, както се предполага, че би изглеждала днес. Но Клара не ѝ обърна внимание. Постави слушалките на ушите си, избра от плейлиста любимите си дъждовни звуци и потъна в сън. Все пак, Дейвид го нямаше. И от тук насетне, всяка нощ щеше да вали.

© Галена Колева Всички права запазени

Първият разказ, който публикувам тук. Приятно четене.

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??