Тя се събуди. Беше изпълнена с надежда за промяна. На лицето ù грейна усмивка, когато погледна снимката му. Направи си кафе и се подготви за дългия ден, който я очакваше. Първо приготви дрехите, които щеше да облече. Прилежно ги остави на леглото си. Сложи учебниците в чантата си. Съблече се и влезе в банята. Както винаги, огледа голото си тяло и потръпна при вида му. Не ù харесваше. Въздъхна и пусна горещата вода. Опита се да отмие всичко онова, което я отвращаваше. Но не можеше. До този момент той не напускаше мислите ù. Дойде ред обаче да се замисли за нещата, които е направила. За това, как е стигнала до този момент на огромно отчаяние. Мислите ù бяха като вятъра. Препускаха назад през спомените ù. Спираха се само на лошите моменти и след това продължаваха. Върнаха я в самото начало. В деня, в който тя взе решението да се промени...
    В мислите ù изплува красивия изгрев в онази съдбоносна сутрин. Беше първият ù учебен ден в ново училище, с нови хора. Беше толкова красиво. Тя бе станала рано, за да гледа как слънцето се показва над съседните къщи. В детските ù, невинни очи се виждаше отражението на невероятната гледка. Обзело я бе едно чувство за продължаване напред... Тогава все още беше дете. Все още смяташе, че ако обича някого достатъчно силно, това ще е достатъчно, за да я обикне и той. Бе откъснала поглед от гледката, насочила мислите си в правилната посока и се беше заела с избора на тоалет. Беше сменила ежедневните си дрехи и бе излязла с нагласата да не губи себе си и да не се променя заради новата обстановка... Само ако знаеше как съдбата ще диктува всичко, как животът ще я остави по течението на бурна река. Ако знаеше, щеше да пусне косата си, да се облече както винаги и да не се запознава с никого. О, това щеше да е прекрасно. Ако просто този ден не бе започнало всичко. Може би сега тя нямаше да е такава. Може би нямаше да я изгаря всеки мъжки допир. Но тя нямаше как да го предвиди. Затова просто излезе.
    Когато пристигна, бе видяла колко много хора има. Сред тях бе видяла една - две познати физиономии. Отново се беше чувствала като никоя. Тогава тя се закле това да е последния път в който се чувства така. Обеща си да се погрижи в тълпата да се чувства удобно. Да бъде нормална. Беше застанала на мястото си. Сред новия си клас. Те бяха странни... не знаеше дали те ще я приемат, но бе решена да направи всичко, за да се почувства добре с тях. Слушаше с неохота програмата, която училището бе подготвило, а погледът ù шареше из тълпата. Куп непознати. Строени и ентусиазирани по случай началото на учебната година. Беше забелязала няколко добре изглеждащи момчета и се бе усмихнала на всеки един от тях. Беше толкова радостна, че може да започне на чисто...
    Мислите ù отново я върнаха към него, докато вече врялата вода се стичаше по тялото ù. Чудеше се дали бе видяла и него в тълпата в онзи ден... не си спомняше. Но сега ù се искаше да го бе видяла и да се бе усмихнала само на него.
    ... Поседя известно време така и когато водата започна да става по-студена, тя осъзна, че е време да напусне това безопасно място. С нежелание спря водата, уви около тялото си кърпа и излезе. Кожата ù настръхна от промяната в температурата. Пусна силно музика, изсуши косата си, облече се. Спря се пред огледалото и се вгледа в себе си. Чудеше се дали той щеше да я хареса така облечена. Усмихна се, когато в главата си отново чу неговото "мило мое". За жалост, всичко, което бе преживяла, я накара да скрие усмивката си. Осъзна че той не може да я види и сигурно дори не мисли за нея. Върза косата си за пореден ден. Излезе.
    Вървейки към вече така познатото си училище, тя видя ред влюбени двойки. Щастливи, хванати за ръце. Благородно им завиждаше. Усмихваше се на всяка целувка, която виждаше. Мечтаеше за това как и тя ще го целуне, когато го види. Как ще го направи най-щастливия. Едва бе пристигнала и вече бе поздравила толкова много хора. Те се радваха да я видят, а на нея ù бе толкова безразлично. Все още неговата целувка изгаряше устните й. Беше изживяла най-хубавата си вечер открай време. Дори не гледаше къде върви... просто мислено изживяваше предишната вечер. На лицето ù грейна усмивка. Отново бе забравила, че той е далеч. Влезе в кабинета и поздрави приятелите си. Седна и извади учебниците си. Звънецът би, за да даде начало на първия час. Тя се опита да внимава, но отново мислите ù я отведоха в неговата прегръдка...