Втората Божия заповед

Не си прави кумир...

„Не си прави кумир или каквото да било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под земята; да не им се кланяш, нито да им служиш, защото Аз Господ, твоят Бог , съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят, а показвам милости към хиляда поколения на ония, които Ме любят и пазят Моите заповеди”¹

Това е първата забранителна заповед. Като продължение  и подчертаване на първата, относно верността Той изтъква ревността Си. Както Бог , който е триединен – Бог Отец, Бог-Син и Бог – Святи Дух, така и човекът, който е Негов образ и подобие  е триединен т.е. дух, душа и тяло. Затова на друго място казва:  „Бог до завист ревнува за духа,  който е вложил в нас” ² . Тъй като част от Неговия дух живее в нас, Той не може да е безразличен какво става с този дух. А духът е този, чрез когото ние се свързваме с духовния свят.

Защо отрича  кумирите?  Кумирът е статуя (изображение) на езическо божество, обикновено от дърво или камък, на която се покланят, идол, когото хората в миналите векове боготворели. Такива статуи са били поставяни на определени места, където хората отивали на поклонение по определени поводи или дни. Това били изображения на планети, звезди,  животни , птици, водни същества , фантастични образи на хора или природни явления. Преносно - обект на преклонение, обожаване и подражание. Поклонението се изразявало в определени ритуали и принасяне на жертви, с цел да се омилостиви божеството и да бъде добронамерено към поклонниците, да ги пази от зли сили, болести и несгоди.

 Бог  ги забранява: „ Да не се обърнете към идолите, нито да си направите излени богове. Аз съм Господ вашият Бог” ³ . Защото по този начин поклонението се измества  към кумира. Той иска да не се отвлича вниманието, упованието и поклонението да е само към  Него.

Периодите на езическото поклонение са били с различни прояви и продължителност. След установяване на християнството влиянието на езичеството не изчезнало. У българския народ е останало като почит към сезоните , свързани с трудовата  и други битови дейности. Такива празници  се празнуват все още, наричайки ги народни традиции.

Съвременния начин на живот постепенно измества този вид идолопоклонство. За съжаление, то се замества с други идоли, изразяващи се в музикални групи, певци, спорт,  източни бойни изкуства  и  др п. На тях не се разчита толкова да пазят от болести и несгоди. Емоциите заместват тези очаквания. Почитателят ,обаче отделя мисъл,  време, енергия и почит, чувства  се щастлив от срещата си с идола. А идолът може  да бъде и модата, стила на живот, колата, забавленията , даже и децата.

Във втората част на тази заповед в Новия Завет има промяна. Бог вече гледа по друг начин на поведението на всеки отделен човек. Децата вече не носят последствията от беззаконието на бащите си. Още в Стария Завет пророк Еремия предсказва тази промяна: „ В ония (бъдещите) дни няма вече да казват: Бащите ядоха кисело грозде, и  зъбите на децата изтръпнаха;   Но всеки ще умира за своето си беззаконие;  Всеки човек, който би изял кисело грозде, неговите зъби ще изтръпнат” ⁴.  Т.е.- душата, която е съгрешила, тя ще умре⁵. Тук "киселото грозде" се има предвид греховна постъпка, и не става въпрос  непременно за  физическа смърт, но и  духовна смърт.

Христос  споменава и друго значение на наказанието, когато говори за слепеца : „И учениците Му Го попитаха казвайки:  Учителю, поради чий грях, негов или на родителите му, той се е родил сляп? Исус отговори: Нито поради негов грях, нито на родителите му  , но за да се явят в него Божите дела” ⁶. Понякога и така се получава.

Така, че да имаме предвид на кого се покланяме?

……………………………………………………………………………

1 Изход  гл. 20 ст. 4-6

2 Яков    гл.   4 ст. 5

3 Левит гл. 19 ст. 4

4 Еремия гл. 31 ст. 30

5 Езекил  гл. 18 ст.  4

6 Йоан    гл. 9 ст. 2 , 3