Вуйчовото
Зазоряваше се и летният ден полечка никнеше над Стара река. С многобройните си пръстчета Слънцето гъделичкаше чукарите на Огражден. Пернатите немирници се надпяваха в ранно-утринен концерт.
- Чу-у-ункш, чу-у-ункш! - ситният, слаб човечец яростно бъхтеше магарето по самара. От лакомия го беше претоварил с ритловици, та бедното животно едва пристъпваше. То не разбираше притесненията на стопанина си.
Пътеката се кривеше и се луташе по баира като гламава. Още мъничко и там скътано в долчината е селцео. Магарицата Ангелина изкачѝ билото, въздъхна плахо и внимателно заслиза към селото. Човечецът премести брадвата в лявата си ръка а с другата я хвана за поводите ѝ.
Селото се беше размърдало. Вратите скърцаха, селяните пълнеха съдовете си с вода, а от близката кошара се чуваше как млякото сладко шурти и пълни медената котелка.
Горица никога не спеше повече от необходимото. И тая заран първа бе посрещнала Слънцето. Жената излезе от вехтата къщурка с пешкир в ръка и застана на прага. В ...