28.03.2009 г., 12:34 ч.

Вярност 

  Проза » Разкази
753 0 0
4 мин за четене

 

В ранната септемврийска утрин автобусът разклати едрата си снага и тромаво потегли към далечния Мармарис.
Седалката до мен беше празна и клепачите ми набързо закриха гледката с безсмислените брътвежи на екзалтираните пасажери.

Дрямката започна да ме замотава, когато шофьорът завъртя някакъв диск и помете поносимото всеобщо дърдорене с позната македонска песен, която доста гръмко величаеше моминската красота...
- Започна се - въздъхнах примиренчески аз и отхвърлих поглед към бягащите в полумрака дървеса.

Не желая да занимавам тези, които са се прецакали и четат нескопосаните ми редове - с някакъв пътепис, защото не там е моята идея...
В живота си за пръв път бях обещал пред себе си да не изневерявам! Тази саможертва се надявах да даря на моята настояща любов - независимо от патилата и лишенията, които неминуемо щяха да последват.
Иска ми се да разкажа и на моногамните абонати за моята борба и промяната в мен, като очаквам тяхната подкрепа и разбиране...
Иначе, вярност съм обещавал на много жени. И не ми е било никак трудно, защото още като съм рисувал тази двуместна идилия, съм знаел нейния завършек...
И сега съм сам. А до моето завръщане при заседналата под ребрата ми лудетина имаше десетина изпитателни дни.
Чувствах се като корабокрушенец сред ледените води на живота. А и най-лошото бе, че не трябваше да протягам ръце към никое женско бедро - притекло ми се случайно на помощ.
Учудвах се на своята решителност и на нелепата съдба, която тъй ненадейно и с цялата си упоритост бях предизвикал...
Но професионалното ми око, независимо от обещанията, не пропусна да обходи автобуса и не забелязвайки нищо значимо, продължи да блуждае.

В Айвалък, където трябваше да пренощуваме - вечерята минаваше спокойно - докато не кръстосах сетивата си с някаква рускиня от съседните маси. Беше на почивка с невръстното си хлапе в същия хотел.
Няколкото погледа и дружелюбни усмивки ни бяха достатъчни, за да потвърдят нашата вечерна разходка.
Момиченцето ù тичаше безгрижно по крайбрежната алея, а ние, хванати нежно за ръце, бистрихме живота, или по-скоро любовното му острие...
Вятърът полъхваше заговорнически около нас, като дискретно повдигаше пестеливата рокля от напереното дупе на сговорчивата красавица.
Увлечен от ловджийските си навици, в този момент напълно бях забравил за големите си обещания...
Сепнах се пред асансьора. На малката се бе приспало и както усещах - останалите ходове щяха да се подредят до естествения им завършек...
Погледнах гузно сияещите очи на майката и сочейки нагоре, набързо излъгах:
-Жена ми е там, зле е след пътуването - а после, без да дочакам какъвто и да е отговор, затърчах по етажите, като попикан от страховете си дезертьор...

На другия ден лежах на плажа в Мармарис. И пак очите ми задиряха съседните шезлонги, където полуголи жени се надпреварваха да показват своите разнообразни прелести. Но аз не смеех да ги заговоря, защото споменът от предишната вечер беше достатъчно неприятен...
Много трудно е да бъдеш с една жена, след като през целия живот си изневерявал. Само голямата обич би могла да мотивира човек като мен.
Вижте редовния къркач, наркомана, или изпечения крадец - на всеки от тях, успял да се отърси от порока си, са били необходими неимоверни усилия... Това е истината!
Неволите ми продължиха и през следващите дни, но аз доста сполучливо се справях с жестоките изпитания.

И ето, че пред самия край на моето отсъствие се случи неочакваното. То не нарушава верността ми и бих могъл да го премълча. Но за тези, които са съпричастни дотук, ще продължа моята изповед...

Слънцето, като невероятен художник, продължаваше неподражаемо да извайва с тъмни нюанси заобикалящите ме женски тела, които вече започнаха да провокират в мен определено нечисти асоциации... Незнайно защо, вече ги виждах по-сочни и неустоимо привлекателни сред този изкусителен рай.
Усещах как сексуално събирателната нишка пълзеше между нас, провокираше ни и се опитваше да замъгли здравия ми разум.
Ето това е мигът на безтегловност, който си играе с нас - зачерква и най-чистите намерения и ни хвърля понякога ненадейно в порочни приключения!
Изправих се и с бързи крачки се потопих в бистрата вода. Надявах се, че там ще възвърна равновесието на моята изгаряща от похотливи желания душица. Но погледът ми остана прикован към изпъкналите задни части на озъртащата се от брега чаровница, чийто съпруг доста звучно си похъркваше.
Нямаше спасение! Ръцете ми се плъзнаха надолу и без никакви указания заработиха за моето спасение...
Усетих се едва когато видях около себе си върволица от настървени рибки да кълвят семената от невероятно тъпото ми премеждие...

Ех, приятели, знам, че никой от вас няма да ми повярва - затова изплаках набързо орисията си върху тези измачкани от вълнението ми листа, с надеждата, че все някой, четейки ги, ще оправдае, на пръв поглед, безразсъдното ми поведение...

13.11.2008г.

© Иван Миланов Шопов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??