вярвах
вярвах
Знаеш ли, вече не вярвам в любовта, не вярвам, че е имало такава между нас, ти не можеш да обичаш, само нараняваш тези, които те обичат. Каза ми, че не съм ти безразлична, че за тебе съм нещо нетипично, че събуждам в тебе нещо ново, лъжи... само това ли можеш. Обичаше ме друг тогава, за любовта му сляпа бях, лъжех го, наранявах го жестоко, Боже, колко сляпа само бях, за тебе бях готова аз на всичко и ти дадох много повече от всички. Всеки път, когато страдаше, аз бях до теб, бършех всяка твоя сълза и страдах с теб, а ти и това не разбра. В едно се убедих поне: ти не струваш, не искам вече да се влюбвам, не искам да казвам думи, в които не вярвам, не искам да се кълна в неща, които сама знам, че са лъжи, не искам да докосвам с ръце, които вече са докосвали и от това ги е боляло. Ти погуби всички мои мечти и желания, не искам вече да страдам, искам да вярвам в нещо истинско и голямо, а не в нещо, което вече ме е наранило. Махай се! Не искай да връщаш в мен любовта, махай се, мразя те! Не искам да знам дори, че те има на света!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Тошева Всички права запазени
