5.09.2007 г., 21:08

Вярвай в чудеса

1.5K 0 20
1 мин за четене
 

Вярвай в чудеса!

Седя си след работа в любимото заведение и си пия питието. Срещу мен застава млад мъж и ме пита:

- Какво правите, госпожо?

- До преди минутка скучаех, а сега разговарям с най-красивия мъж в заведението!

 След малко масата се напълни с още красиви хора, както се досещате - откровенци, а мъжът срещу мен ми споделя как се е запознал с любимата си.
- Чатиме си с едно момиче и изведнъж стана толкова... вълшебно. Като любов от пръв поглед, само че се влюбваш в буквите, които реди нечия нежна ръка. Както би казал не безизвестният Петър Адамов: „Не мога да повярвам, че може да ми стане... от букви толкова хубаво!"
- Точно казано!
 - Уредихме си среща. Само че аз си бях пратил снимка и тя лесно можеше да ме
познае. А аз... нямах представа как изглежда Тя. Стоях пред НДК и чаках. Оглеждах
се и се питах: "Дали щом Я зърна ще я позная? Дали е хубава?" Наблизо стоеше една
жена и се оглеждаше. Подкосиха ми се краката. Повдигнах поглед нагоре и се
помолих, наум: „О, Боже, дано не е тази!" Тя тръгна към мен. Изтръпнах. Мадамата се спря,
огледа се, после извади телефона от чантичката си и набра някакъв номер.
- Скъпи, аз вече съм тук и те чакам.
Пак повдигнах очи:
- Благодаря Ти, Господи!
Постоях още малко с олекнало сърце и... точно като по филмите Тя идваше към мен като на забавен кадър. Русите й коси се стелеха по нежните Й рамене. Усмивка озаряваше красивото Й лице. Бях като ударен от гръм. Боже, дано да е Тя! Нежното създание спря до мен.
- Здравей!
Тогава се сетих, че пак трябва да Му благодаря. За втори път през този ден, за съкровището, което ми прати. Вече вярвам в чудеса. Те се случват не само в приказките, а и на тези, които силно ги желаят.
- Здравей, Алиса!
- Здравей Ники!
Още чувам прекрасния му глас... Какво ли се е случило после? Животът ще покаже, но ти се иска приказката да продължи, за да повярваш, че наистина стават чудеса.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Лажова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...