Вярвай в чудеса
Вярвай в чудеса!
Седя си след работа в любимото заведение и си пия питието. Срещу мен застава млад мъж и ме пита:
- Какво правите, госпожо?
- До преди минутка скучаех, а сега разговарям с най-красивия мъж в заведението!
След малко масата се напълни с още красиви хора, както се досещате - откровенци, а мъжът срещу мен ми споделя как се е запознал с любимата си.
- Чатиме си с едно момиче и изведнъж стана толкова... вълшебно. Като любов от пръв поглед, само че се влюбваш в буквите, които реди нечия нежна ръка. Както би казал не безизвестният Петър Адамов: „Не мога да повярвам, че може да ми стане... от букви толкова хубаво!"
- Точно казано!
- Уредихме си среща. Само че аз си бях пратил снимка и тя лесно можеше да ме
познае. А аз... нямах представа как изглежда Тя. Стоях пред НДК и чаках. Оглеждах
се и се питах: "Дали щом Я зърна ще я позная? Дали е хубава?" Наблизо стоеше една
жена и се оглеждаше. Подкосиха ми се краката. Повдигнах поглед нагоре и се
помолих, наум: „О, Боже, дано не е тази!" Тя тръгна към мен. Изтръпнах. Мадамата се спря,
огледа се, после извади телефона от чантичката си и набра някакъв номер.
- Скъпи, аз вече съм тук и те чакам.
Пак повдигнах очи:
- Благодаря Ти, Господи!
Постоях още малко с олекнало сърце и... точно като по филмите Тя идваше към мен като на забавен кадър. Русите й коси се стелеха по нежните Й рамене. Усмивка озаряваше красивото Й лице. Бях като ударен от гръм. Боже, дано да е Тя! Нежното създание спря до мен.
- Здравей!
Тогава се сетих, че пак трябва да Му благодаря. За втори път през този ден, за съкровището, което ми прати. Вече вярвам в чудеса. Те се случват не само в приказките, а и на тези, които силно ги желаят.
- Здравей, Алиса!
- Здравей Ники!
Още чувам прекрасния му глас... Какво ли се е случило после? Животът ще покаже, но ти се иска приказката да продължи, за да повярваш, че наистина стават чудеса.
© Светлана Лажова All rights reserved.
