Вярваш ли в предателствата?
ВЯРВАШ ЛИ В ПРЕДАТЕЛСТВАТА?
... към една моя случайна позната...
Да, твоят бог е Моралът!
Знам, че не би направила нищо неморално. Знам, че дори избягваш да мислиш за допускането на подобни възможности в живота си. Знам, че си повярвала, че само чрез Морала чистотата е възможна. Знам всичко това за теб и все пак ще опитам да ти покажа моята чистота. Чистотата на един човек, когото ти считаш за неморален.
За Морала моята чистота казва, че той е порок!
Усети удара, нали? В сакралната своя сърцевина. То е, защото си мислиш, че ме познаваш и че знаеш моето схващане за порока. Понеже не би могло да не съм като всички останали, включително и като теб, в понятието за порока не би могло да влагам друг смисъл освен общоприетия. Всъщност точно това е Моралът и затова той е порок. За Моралът човешката Уникалност не съществува или ако я има, то е винаги и единствено като грях, защото е отроче на изкушението. За мен порокът не е това, което е той за всички останали.
...Ето, чувам те да си казваш, че е твърде логично да имам друго мнение за порока, защото самата аз съм порочна.
Но аз ще продължа в своя ред на мисли.
Порокът не води до развитие, защото човекът е прекъснал връзката си с Уникалността. Порокът е кръговратът на цикленето все върху една и съща плоскост. Понеже в самата реалност такъв „процес" няма, нужна е илюзията за връзката му с реалността. Нужно е нещо, което да създава впечатлението за движение в някаква посока, която да не е омагьосания кръг на порока. Относно порока, който е Морала, тази илюзия се нарича НАГРАДА! Никой не би могъл да бъде морален, ако в замяна не разчиташе да получи Наградата, която му се полага за това. Наградата обаче ще дойде накрая - такава е нагласата на моралния човек: той не работи за награда, защото тя така или иначе му е обещана, но ще дойде накрая, а всичко дотогава е изпитание по не-изкушение.
Чувстваш ли се възнаградена със своетослужене?
Не, не говоря, че дошъл е края, за да си получиш Наградата!... Питам просто дали те радва пътя, по който си поела. С леко сърце ли крачиш по този път - това питам?!...
... Знаеш, че току-що пое втотия удар! Този път не си толкова сигурна в праведното си възмущение, но ако дочакам да вземе връх... уникалната ти изобретателност, ще стана свидетел на гнева ти. Той ще иска да падна като негова жертва, защото се има за защитник на справедливостта...
Но аз не съм жертво-готовна и затова ще продължа в своя ред на мисли.
Моралът те консумира без да ти връща, защото да се върне може на твоята Уникалност, а той не й служи. Моралът е порок, защото те поробва, въвличайки те в еуфорията на очакването на заслужената Награда. Това очакване ти тежи, защото така тежат всички отложени желания. Това очакване е една празнота, която ти засега геройски запълваш с вярата си в добрия изход. В надеждата за това няма нищо лошо, но тя няма да се сбъдне по очаквания от теб начин, а когато това стане, тогава ще се разбере коя си ти наистина.
Накрая наистина ще си получиш Наградата, а тя ще е, че ще се изправиш пред абсолютната празнота, защото това е сбъдването на надеждата за добрия изход. Когато този момент настъпи, в съкровената си сърцевина ще знаеш, че Моралът наистина не ти е върнал нищо за твоето служене, но че за благодарност, задето си му разрешила да те изконсумира, накрая си получаваш наградата - осъзнаването, че си пристигнала в абсолютната празнота.
Моментът на това осъзнаване ще бъде кардинално ключов за теб. Ако от този момент нататък продължиш да вярваш в предателствата, с теб е свършено. Във всичките ти оставащи дни на тази земя и в това тяло ще бъдеш това, което сега все още само наподобяваш - биологичен робот. Ще бъдеш някоя, която е отдала волята си под чуждо управление, защото е повярвала, че не може да се самоуправлява и затова е по-добре да постъпи така, както е постъпила. Но ако се окаже, че имаш достатъчно лична душевна сила, тогава ще си получиш ОТПЛАТАТА! Тя не идва като награда и не е неин синоним. Отплатата идва на часа, а не „после". И не идва като хепи енд, а като проблем! Има всякакви видове проблеми, но само истинските такива са Отплата за служенето, защото са в свръхпроводяща връзка с твоята Уникалност. Носител на Уникалността е душата и тя е без-умна, но не защото е неразумна... - напротив! Само твоята душа знае, че никой истински проблем не идва без да е съпроводен от разковничето за своето разрешаване. Отплатата е проблем, породен от душата, защото тя знае печелившата Алтернатива на всичко, което изглежда дори невъзможно за постигане!
Може ли твоят Морал толкова?... Може! Но го може не защото сам по себе си е способен на това, а защото дори той е подвластен на печелившата Алтернатива! Щом те доведе до абсолютната празнота Моралът ще се оттегли. Веднага ще го разбереш! Нищо от арсенала на моралните средства за самоубеждение няма да ти звучи убедително! Освен това гарантирано ще се почувстваш предадена! От своя бог! Затова тогава ще се види коя си ти наистина - дали наистина си повярвала в предателската същност на душата си, за да подириш убежище в Морала или си постъпила така от из-не-вяра, което е поправимо все пак. Името на бога няма значение. Бог има много имена. Всяко от тях е някое възвание, зов свисше, който ни намира отвътре. В твоя случай възванието е дошло като Моралът, в който си повярвала. Би могла да стъпчеш и този бог, като признаеш предателството му. Би могла да си потърсиш друг бог, в който още по-всеотдайно да повярваш. Би могло това да се повтори нееднократно. И ще се повтаря, защото ще стигаш все до една и съща стена: Сърце-Вината!
Вярваш ли в предателствата?
Питам, защото и аз съм една такава твоя предателка - някоя, която в твоите очи е неморална. Но аз все пак си оставам а-морална: нямам нищо общо с Морала нито в посока „за", нито в посока „против". Нямам мнение за Морала. Имам виждане!
Вярваш ли в мен, твоята предателка?... По-добре вярвай в себе си, а мен остави... - накрая!
© Таня Николова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Дали някой вярва или не в предателствата или в каквото и да било, едва ли има някакво значение, ако то съществува. И ако тебе не са те предавали, значи си щастливка. Защото предателството е зло, а според мене най-общо казано морал значи да не причиняваш зло. Не знам защо мислиш, че морала пречи на човек да бъде уникален и че “Никой не би могъл да бъде морален, ако в замяна не разчиташе да получи Наградата”. Ако се замислиш и потърсиш в историята, щом не виждаш около себе си, сигурно ще намериш личности, които не са очаквали награда за “морално-ценните” си постъпки. И тъй като не съм съгласна с тези и други мисли, сметнах за нужно да потърся формулировка на някои от понятията в Уикипедия:
1. Морал (от латински mores, mœurs) служи за изучаване на етиката, която е по-широко философско понятие. Моралът най-общо е система от принципи на поведение и отношение към света, отнасяща се до понятията добро и зло (или правилно и неправилно) и е тясно свързана с човешката етика.
2. Етика (от гр. “етос” — обичай) е общо понятие за това, което често се описва като „наука за моралa“.
Така открих и мисли на известни личности свързани с тези понятия:
За нравствените качества на човек трябва да се съди не по неговите отделни усилия, а по ежедневния му живот.“ — Паскал
„Има два вида морал: единият — пасивен, който ни забранява да вършим зло, другият — активен, който ни повелява да вършим добро.“ — П. Буаст
"Моралът не е списък на постъпки, нито сборник от правила, от които можем да се ползваме като от аптекарски или кулинарни рецепти." - Дж. Дюи
„Който напредва напред в знанието, но изостава в нравствеността, той се придвижва по-скоро назад, отколкото напред.“ — Аристотел
„Материалният свят се крепи върху равновесието, моралният — върху справедливиостта.“ — В. Юго
„Моралът е основата на обществото.“ — Шатобриан
„Моралът се изразява с две думи: любов и правда.“ — Ш. Секретан
„Началата на морала са абсолютни истини.“ — И. Тен
„Нравствените правила приличат на знаци, които сочат пътя в жизненото поприще и показват подводните камъни.“ — П. Буаст
„Основите на нравствеността са неизменни истини, подобно на аксиомите в геометрията.“ — Виктор Кузен
„Стремежът към щастие е вроден у човека, затова той трябва да бъде основа на морала.“ — Фридрих Енгелс
С тези мисли може някои да не са съгласни и да оспорят и това е тяхно право, но сигурно има и много хора, които са съгласни с тях, което пък е тяхно право. Всеки има своето право да МИСЛИ каквото си иска, но когато всеки започне да ПРАВИ каквото си иска, се стига до анархия и беззаконие. Моралът и етиката се свързват с доброто и щастието към което всички се стремят, вероятно и ти. Защото предателството, лъжата, кражбата, насилията, убийствата съществуват и оня, който е пострадал от такива действия едва ли е щастлив. А всички се раждат на този свят с еднаквото право да бъдат щастливи. Затова смятам, че е неморално някой да се бори за своето щастие, рушейки безмилостно щастието на друг.
-
Към С.Владов:точно така - това е Етиката и то Я отличава от морала. Етиката е "безлична", тя е енергиен, а не социален закон. Етиката е винаги изпълнена, защото винаги е на страната на Ползата: максимален резултат с разход на минимално количество усилие, т.е. тя е ефективна, ефикасна, прагматична и ергономична (норма на енергията), с две думи - справедлива! Морал, който канонически и догматично се основава на Етиката, е БЕЗНРАВСТВЕН! Морал, Нравственост и Етика просто не са синоними!...
Към Шехерезада:
Ако позволиш, ще кажа че има нещо, което и сега би могла да направиш за приятелката си, без да ти се налага да си помпаш мускулите. Просто й дай да разбере, че не е нужно постоянно да ти демонстрира своята извисеност, защото ти никога не си се съмнявала в нея! Ако тя ти повярва, и да не е извисена, ще стане такава, а нали в крайна сметка важен е Резултата? Лесно е да отнемеш, трудно е да прибавиш така, че излишното само да си отиде. Събери ДУША и опитай!
-
Добре казано.Иска ми се да можех да събера сили и да кажа същото на моята "приятелка",която никога не пропуска да ми покаже своята извисеност.
-
"Отсъствието на всякаква егоистична мотивация-ето какъв е критерият за морално ценната постъпка"Артур Шопенхауер "Етика".
Хубаво и замислящо.Поздрави.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
според мен човек или е ерудиран, или е интелигентен - двете заедно не се съвместяват
аз предпочитам да мисля със собствената си глава и считам, че изредените от теб автори не само че няма да ми се разсърдят за това, но напротив
не мисля, че си вникнала в логиката и смисъла на текста ми
лично за мен зло няма, а това, което така наричат, то е плод на познавателна некомпетентност на човека към тоталната полза, която сам по себе си е Животът - на този свят не може да съществува нещо, което не е полезно и съвсем отделен е въпросът,че ползата понякога не е с лицеприятен облик, а аз се стремя да откривам разумността вложена във всяко нещо щом като и без друго съм от вида хомо сапиенс
въпреки различните ни становища, благодаря за отклика! поздрав!