- Оттегляй се, оттегляй сее! - викаше раненият Вельо, докато стреляше напосоки към турските укрепления. За втори път днес той заповядваше отстъпление. Десет черни сенки се мярнаха в сумрака и прибягаха към близкия лес. Шести ден продължаваше обсадата на крепостта Янина. Вълците на Вардар, които се отличиха с изключителен боен дух и героизъм в боевете при буйната река, хвърляха всички сили в боя. Но врагът беше многоброен, а крепостните стени яки и непробиваеми. Тежките оръдия затъваха в меката, лепкава кал и правеха атаките трудни и бавни. Много жертви паднаха докато командващите офицери сформираха няколко отряда като Вълците, които нападаха и се оттегляха мигновено като покосяваха първите редици и всяваха смут сред врага. Извоюваната свобода и жаждата за справедливост сякаш окриляха българите и те летяха като хали срещу многовековните тирани.
Тежка, мрачна вечер беше тая. Гъста мъгла беше паднала в клисурата, където беше българският лагер. Студеният вятър виеше в голите клони на дърве ...