В един късен юлски следобед, уморен от монотонността на сивото ежедневие реших да потърся отмора в приятната компания на майката природа. За компания взех със себе си моето вярно куче Джек, на което също като на мен бе омръзнал животът в рамките на къщния двор. Само след няколко мига вече вървяхме по познатите пътеки от моето детство, по които не веднъж волно скитах в търсене на приключения.
С всяка крачка все повече и повече се отдалечавахме от прашния град и междувременно чувствах как в мен се преливат нови сили на радост и позитивно отношение към света. На Джек също допадна разходката на въздух, съдейки по жизнерадостния му лай.
Не след дълго стигнахме до едно бистро поточе и спряхме, за да си починем и да се разхладим под звуците на сладкогласните горски птици. Кучето ми се престраши да нагази, след което енергично изтръска своята козина и безброй малки капчици полетяха наоколо. Така отпочинали и с нови сили ние продължихме нашата разходка, нежно милвани от невидимата и изкусна рък ...