Вълшебният камък - 2 и 3 част

Първият принц, който ù се поклони, бе принц Гарет. В неговото царство живееха драконите в синхрон с хората.

- Ще ми окажете ли честта да танцувате първия танц с мен, мила принцесо? - но преди да успее да му отговори, принц Горос отвърна вместо нея.

- Честта ще е моя. -  и дръпна ръката на принцесата, а след това  извика - Музика! - стиснал здраво принцесата през кръста я поведе във вихъра на танца. Така танците на бала бяха открити.

- Мисля, че това си беше чисто отвличане, принце.

- Точно така, драга принцесо. Но как бих могъл да Ви  деля с останалите? Те не са от моята класа!

- И… как е името Ви , високомерни принце?

- Горос. Защо високомерен? Погледнете: Онзи там - с зелените дрехи е принцът на горното царство. Той още си бърка в носа. Другият там в синьо е принцът на водното царство. Дрехите му са неудобни, защото живее във водата и се почесва и побутва непрекъснато. Онзи клоун ей там пък е принцът на царството на джунглите и е много смешен с тези шарени дрехи. Този пък зад Вас е принцът на пустините - едва му се виждат очите. Да продължавам  ли?

- Всъщност… да. Искам да зная кой е онзи принц със сивите дрехи и синя лента, от когото така арогантно ме отвлякохте?

- Това е принцът  на драконовото царство. Ама и вашият език си го бива! Винаги ли сте толкова откровена?

- Да! В това се състои моята слабост. Аз винаги казвам това, което мисля. - музиката спря – А сега, моля да ме извините, трябва да продължа с представянето, което Вие прекъснахте.

- Принцесо. - той се поклони и тънка усмивка се плъзна по устните му, когато тя се обърна. - Ти ще си моя! - каза си той.

  Представянето продължи по по-нетрадиционен начин. Музикантите засвириха отново. Принцесата разговаряше с принца на пясъците, когато драконовият принц се доближи.

- Ще ми окажете ли честта да танцувате с мен?

- Разбира се. - тя се обърна към другият младеж. - Моля да ме извините, принце. - той кимна.

   Принцyt на драконите пое внимателно нежната ръка  и я поведе към средата на танцуващите двойки.

-         Мога ли да узная името Ви?

-         Името ми е Гарет, Ваше Величество.

-         Разбрах, че сте от царството на драконите.

-         Да. -  тя се интересува от мен… - помисли си той.

- Какви са те? Как живеете с тях? Никога не съм виждала дракон!

- Всъщност ние ги яздим. Те са разумни създания. Правят живота ни по-лесен. Не сте виждали дракон?

- Не съм.

- Искате ли да Ви  покажа моя верен приятел? За него ще е удоволствие да се запознаете. Намира се в конюшнята ви.

- Така ли? Нямам търпение! Но… всички тези гости тук…

- Ще ги изоставим за мъничко. Хайде, дори няма да забележат отсъствието Ви!

- Е, добре! Да вървим! - те се отдалечиха незабелязано и излязоха от двореца. Влязоха в конюшнята.

- Шорет? Шорет, къде си? Искам да те представя на някого.

- Тук съм, господарю. - отговори драконът с мек дълбок глас и подаде огромната си глава от една ясла. - О… принцесо… за мене е чест да се запозная с Вас. - принцесата направи реверанс на дракона.

- За мен също е чест да се запозная с най-добрия приятел на принц Гарет. Невероятно е! Толкова си  огромен и красив… какви окраски имаш само… люспите ти блестят!

- Благодаря… не съм чак толкова красив… - скромно отговори той. - Има къде къде къде по-красиви дракони от мен!

- Ти си невероятен! О, Гарет…

- Искате ли да се поразходим с него?

- Как да се поразходим?

- Да го пояздим!

- Може ли?

- Разбира се, че може. За мен ще е удоволствие. - Шорет се усмихваше приятелски.

- А тържеството?

- Само няколко минути.

- Какво пък, ще почакат! А ние няма да се бавим много, нали?

- Разбира се, хайде!

                  3 част

   Излязоха пред конюшнята и двамата младежи се качиха на дракона. Седнаха в огромното седло. Драконът разпери криле и… полетя.

- О… каква красота… тук отгоре всичко изглежда толкова мъничко… ето замъка, вижте…

- Харесва ли Ви?

- Много! Шорет, ти си най-страхотният дракон, който познавам!!

- Благодаря, принцесо.

- Бих искал сега да Ви подаря подаръка.

- Ванеса, наричай ме Ванеса.

 Принцът извади  продълговата кутийка и я отвори пред нея. Тя ахна.

- Това е драконова огърлица. Състои се от драконови зъби, драконови люспи и драконови нокти. Ще те пази от зло.

- Толкова е изящна! Не бих си и помислила, че от нокти и зъби може да се изработи толкова красиво нещо.

- Ще позволите ли? - попита свенливо той.

- Разбира се. - тя повдигна дългата си коса и разкри нежната си шия. Той внимателно я закопча.

- Не я сваляй, тя ще те пази.

- Благодаря. -  тихо каза тя. Той се наведе и нежно я целуна.

- Честит рожден ден, мила Ванеса. - прошепна той.

-  Благодаря… Благодаря ти за всичко, Гарет. - луната бе изгряла и отражението ù в езерото, над което прелитаха, приличаше на огромна пътека. Отзад, зад езерото се виждаха планините, застанали като че на стража. Тя се притисна към младия принц и той нежно я прегърна. В този момент откъм замъка се чуха гърмежи.

- Фойерверките! Закъсняхме!

- Шорет, обратно и… по-бързо!

  Драконът се обърна и полетя по-бързо в посока към замъка. Приземи се внимателно и двамата млади скочиха от гърба му.

- Благодаря за чудесната разходка, Шорет. Това бе едно невероятно преживяване за мен! Довиждане, миличък. - тя погали муцунката на дракона и го целуна бързо. След това се отдалечи.

- Долавям някакво ново чувство в теб. - Шорет бе не само драконът на Гарет. Те двамата бяха свързани. Усещаше всяка една частица от него.

- Да, така е! Влюбен съм! Тя е прекрасна… Видя ли очите… и косата… О… още като я видях, не можах да остана на мястото си!

- Е, дано и тя да споделя чувствата ти. А сега върви, че ще изпуснеш най-важното- тортата.

- Добре, добре, тръгвам… А ти си почини добре.

  Когато Гарет влезе в залата, там тъкмо носеха огромната торта на пет етажа. Поставиха я сред залата и донесоха нож.

- Не забравяй да си пожелаеш нещо! - извика някой от гостите. Тя кимна, затвори очи и духна свещите. Залата избухна в бурни ръкопляскания. След това започнаха да ù поднасят подаръците. Принц Горос естествено бе първи. Подари ù огромно инкрустирано огледало, на което можеше да се оглежда в цял ръст. Последваха го и другите гости. Подаръците бяха най-различни и от хубави по-хубави. Принцесата заповяда да ги отнесат в покоите ù. Тържеството бе към края си. Гостите започнаха да се разотиват. Първи се сбогува Горос.

- Простете, мила принцесо, но ме чакат неотложни дела. Довиждане за сега. - каза той и излезе.

- А Вас ще видя ли отново, скъпи ми Гарет?

- Разбира се, всеки път, когато имате нужда от мен, надуйте тази свирка и ние с Шорет ще дойдем, дори да се намирате на края на света!

- Благодаря. - тя взе свирката и се отдалечи. Вечерта преваляше и принцесата се качи в покоите си. Там вече я очакваше кралицата.

- Майко? Изненадахте ме.

- Хареса ли ти празненството, скъпа?

- Много! Запознах се с толкова много хора… Майко, дори летях на гърба на дракон!

- Изживяването е невероятно, нали?

- Така е… а и… принц Гарет много ми хареса.
- Забелязах и той как те гледа. Добро момче е. Познавам родителите му отдавна. Но… забелязах, че и принц Горос не те изпуска от поглед.

- Той… някак си… не ме привлича. Има нещо в него… не зная какво точно, но не ми харесва.

- Да оставим принцовете за малко. Искам да споделя нещо с теб, но ще ми се закълнеш,че никога и с никого - под никакъв предлог няма да споделяш! Само когато си в безизходица, можеш да споделиш само с един човек! Човек, на когото имаш пълно доверие!

- Мамо? До сега не си била толкова сериозна! Какво става? Ти никога не си имала тайни…

- Това е нещо, което се предава само от майка на дъщеря или от баба на внучка! И само жените в нашия род го знаят. Пазят тайната, докато не дойде време да прехвърлят този товар на следващата пазителка… Е, мога ли да разчитам, че тайната ще си остане тайна?

- Разбира се! Заклевам се, че ще я пазя, както сте я пазили вие и само в безизходица ще я споделя с най-доверения си човек!

- Тогава ела с мен. - кралицата застана отстрани до камината, натисна една част в стената и ръката ù потъна. Камината се завъртя и зад нея се отвори таен проход със стъпала.

- Последвай ме. - запалиха една факла и се за изкачваха. А камината се върна на мястото си.

- Не съм и предполагала, че в кулата има таен проход!

- И тайна стая. - допълни кралицата. Стигнаха пред масивна метална врата, на която ключалката се намираше точно в средата. Кралицата извади ключ от пазвата си и го пъхна в нея, а след това отключи. Чу се изщракване и тежката  врата  се отвори.

- Хайде, да влезем. - принцесата пристъпи и плахо влезе в стаята.

- Мила Катрин, време е вече да спим. Ще продължим утре.

- Но… бабо… тъкмо стана интересно! Какво има зад вратата? Какво представлява камъкът?... Хайде още мъничко… моля те…

- Утре вечер, миличка, утре вечер. Имай търпение. А сега лека нощ.

- Лека нощ. - детенцето се гушна в баба си и заспа.