Въплъщението на сатаната (2-ра част)

                       В болницата
                                                 
            (ужаси, да не се чете от лица под 18 години)

                                             ..............

  Когато се събуди, първото нещо, което почувства, бе силна болежка в ръката, сякаш някой я бе ударил с тежък предмет. Болката преминаваше пулсиращо от ръката, към гърдите и главата, като бавно обземаше цялото тяло. Бенджамин се изправи и седна на леглото. Почувства слабост и световъртеж, а сърцето му препускаше лудо в гърдите. Махна превръзката и погледна ръката си - раната бе почерняла и се бе уголемила, имаше полепнала жълтеникава слуз, а около нея се бе образувала огромна лилава подутина.
  Стана от леглото, взе панталона от стола и го обу, след което облече ризата. Кожата му бе станала чувствителна, защото усети грапавостта на платовете и студа на дрехите. Трябваше да побърза, защото всяка загуба на време можеше да се окаже фатална!
  Когато отвори външната врата и излезе от къщата, внезапно почувства силата на слънцето - очите му се затвориха и просълзиха, сякаш страдаше от кокоша слепота, а кожата му изгаряше като от облъчване с радиация.
   - Какво става с мен, по дяволите! - извика отчаяно той. След това тръгна напред и слепешком стигна до колата си. Влезе вътре, запали мотора и потърка очите си, надявайки се да привикнат към светлината отвън. Но това не се получаваше - всичко пред него бе бледо и неясно, като снимка на стар фотоапарат, правена срещу слънцето.

  Все пак потегли, като се движеше бавно и се взираше като слепец в шосето отпред. Чувстваше как кожата се опъва и стяга лицето, как костите и мускулите му изпъкват като на човек, покосен от тежка болест.  Ръцете извън мястото на раната бяха мъртвешки бледи, сякаш направени от восък, а огледалото отпред показваше, че и лицето му не изглежда по-различно.
  По едно време слънцето се скри под дълбок слой облаци и погледът му се избистри, но малко след това започна да вижда двойно маркировката пред себе си. Вместо да намали скоростта обаче, той даде газ до краен предел, понеже всяко едно забавяне можеше да му коства здравето, дори живота.
  Бенджамин бе опитен шофьор и познаваше всички пътища в околността. Работата го бе научила да бъде бдителен и предпазлив. През цялата му полицейска кариера той бе в движение, беше се справял в хиляди ситуации, бе въдворявал ред в почти невъзможни за овладяване сблъсъци и се бе нагледал на чудовищни и зверски престъпления. В почти целия си съзнателен живот той се рееше в големия диапазон между доброто и злото, между правилното и неправилното, между красивото и грозното. Съдбата го бе подготвила да се брани от враговете, беше го дарила със самочувствие, сигурност, увереност. Неговото семейство - съпругата и двете му дъщери - макар и от разстояние, все още чувстваха тази закрила, която Бенджамин им бе давал с цялата си обич.
"Не трябва да показвам слабост! В никакъв случай!" - помисли той и даде още повече газ.
 
                                                                  ...............
  Едната от болниците се намираше в началото на града и това го улесни доста. Той вече бе близо до нея, когато слънцето отново се показа зад плътния облачен пух, заслепявайки до голяма степен зрението му. Паркира колата на една тиха уличка и тръгна пеш, гледайки надолу към земята и закривайки с ръце парещото слънце от очите. Раната го болеше неимоверно силно, болката сякаш прииждаше на талази към мозъка и замъгляваше още повече възприятията му.

  Когато влезе в болницата и тръгна по тъмните коридори, почувства известно успокоение. Миризмата на серни съединения този път му подейства положително за разлика от всички предишни посещения. Личният му лекар се намираше в друга, доста по-далечна болница и затова той потърси спешното отделение.
  Един млад стажант прегледа раната му, след което го препрати в инфекциозния отдел. Там го посрещна приятният доктор Марк Сантино, който бе познат на Бенджамин и имаше славата на един от най-добрите лекари в града. Когато обаче видя дълбоката рана и жълтеникавата слуз по нея, сериозното му изражение бе заменено с объркване. Бенджамин набързо разказа за преживяването в гората.
   - Кога се случи това? - попита докторът.
   - Снощи. Опитах се да я промия с алкохол и йод, но нищо не стана.
   - Добре, първо ще те ваксинирам против тетанус, а после и аз ще се опитам да я промия.
   - Дали не трябваше да дойда още снощи? - попита Бенджамин.
   - Мисля, че раната не е инфектирала - обобщи лекарят.

  Той постави ваксината в рамото, след това отиде до един от рафтовете, вземайки шишенце с прозрачна течност и памук. Напои памучето с течността, след което се върна при пациента си и го допря леко до раната.
   - Сега боли ли те?
   - Не!
   - Изобщо ли не чувстваш болка, или поне парене?
   - Абсолютно нищо!
   - Хм, странна работа.
  Марк Сантино притисна по-силно памука в нараненото място. Бенджамин изохка и отдръпна силно ръката си.
   - Усети ли го?
   - Не. Заболя ме заради натиска.
   - А парене нямаше ли?
   - Никакво. Само тъпа болка като от натъртено.
  Докторът стана от стола, направи няколко крачки в кръг, след което отново седна. Хвана ръката на Бенджамин и я загледа продължително.
   - Нещо друго усещаш ли, някакви странични ефекти?
   - Да, докторе! Тъкмо се готвех да ти кажа, че днес не можех да виждам добре на слънцето, очите ми не успяха да привикнат на светлината. Никога досега не ми се е случвало нещо подобно.
 Доктор Сантино се взираше в него все едно научаваше някаква голяма новина.
   - Освен това и кожата ми е станала... как да кажа... много чувствителна! Имам чувството, че лъчите на слънцето ме изгарят, все едно съм на море и съм заспал на плажа!
 Лекарят ококори очи и се вторачи още по-силно в лицето му! Бенджамин почувства неудобство и тръпките на притеснението го полазиха.
   - Какво има, докторе?
   - Сигурен ли си, че те е ухапал вълк или чакал?
   - Защо? - тази дума бившият служител на реда я процеди със слаб и сух глас, който изразяваше дълбока несигурност.
Той отново си спомни ухапването, светещите очи на звяра, внезапното му появяване и изчезване в нищото. Дали наистина съществото бе вълк? Може би е някакво друго животно, с отровни или разнасящи зарази зъби. Бенджамин погледна към Марк Сантино, който все така се взираше в него със зорките си очи и чакаше отговор.
   - Не, докторе, не съм сигурен! - каза тихо Бенджамин и въздъхна.
  Докторът отново стана, обиколи масичката си  с премерени стъпки и се върна на мястото.
   - Тогава какво мислиш, че е, ако не е било вълк?
   - Не зная, не го видях добре. Има ли животни, които причиняват такива инфекции?
   - Всеки един хищник би могъл да причини инфекция, но не и такава рана. Мисля, че при теб имаме отравяне. Но... някак си е нелогично... просто за пръв път виждам такава рана и все още не мога да намеря обяснение от какво може да е. Освен това изглеждаш отслабнал, пребледнял и изпит, а помня, че само преди няколко дена имаше съвсем нормален вид.  Ще ти инжектирам и серум, а после искам да я видя на рентген.
                                  
                                ............
  Лъскавата черно-бяла рентгеновата снимка не показа нищо по-интересно, сякаш раната не бе нищо повече от обикновена драскотина, която скоро се очаква да заздравее. След това Бенджамин мина и на кръвни изследвания, които също не дадоха наличие на бактерии, ракови клетки, чужди тела или замърсявания. На доктор Марк Сантино не му остана нищо друго, освен превърже ръката с дебел слой бинт и да отпрати пациента.
   - Серумът и ваксината против тетанус би трябвало да ти помогнат или поне да те задържат в стабилно състояние известно време, но ако до два дена не се подобриш, ела пак при мен.
  Бившият полицай кимна с глава в знак на разбиране и бавно напусна кабинета.

  Когато  излезе от болницата, той с радост установи, че се чувства значително по-добре. Лъчите вече не горяха така силно кожата му, зрението бе почти нормално, а силната тласкаща болка се бе превърнала в слаби импулси, изразяващи по-скоро неразположение.  Навярно тези ваксини бяха подействали и в най-скоро време той отново щеше да възвърне предишния си начин на живот.
  Качи се на автомобила си и преди да потегли, погледна още веднъж болната ръка. Бялата превръзка бавно попиваше гнусната течност и жълтеникавата ивица постепенно се уголемяваше.
  Завъртя ключа и двигателя на автомобила изръмжа! В следващия момент Бенджамин вече се носеще по булевардите, водещи към вътрешността на града. Искаше най-напред да види семейството си.

       ... следва продължение...