11.03.2008 г., 22:49

Върни се

975 0 0

 

          Върни се

Леден хлад се плъзва в душата ми, замръзват сълзите ми. Не мога да плача. Искам, но не мога. Нямам сълзи, нямам нищо. Остана ми само сърцето, което бавно и самотно тупти само и единствено за теб, за теб и твоята любов, която вече не е моя и никога няма да бъде.

Как искам да бъдеш пак до мен, да ме прегърнеш и да останем така завинаги... Теб обаче те няма... Сама съм... Не мога без теб! Къде си? Защо се бавиш? Не виждаш ли, че не издържам вече? Не виждаш ли страха в очите ми?... В тялото ми напира гняв и болка... моля те, върни се... прегърни ме силно и никога не ме пускай... Обичам те!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Биби Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...