Върви си
ВЪРВИ СИ
Защо дойде?
Ден след ден разрушавах мостовете, които ни свързваха. Стена след стена издигах, за да не виждам очите ти. Ров след ров изкопах, за да заровя спомените.
Отгледах гнева си. Храних го с разбити мечти, утолявах жаждата му със сълзите си. Израсна ангел с доловими твои черти. Красив в полета на душата си, жесток в мълчанието на свободата си.
Обвиняваш ме!
Сега е време да си ходиш. Да гледаш отстрани старостта ми. Да флиртуваш с грешките, които никога не ми прости. Да опитомиш угризенията си, да свикнеш с острата козина, която забиват при всеки плах опит да я погалиш.
Плачеш ли, или така ми се иска?
Свикна ли с това да прибираш обувките на закъснелите извинения. Не ти ли дотегнаха шумните купони на съмненията. Залостваш ли здраво прозореца, когато душата ти бясно се блъска и иска да открие другата си половина? Крещиш ли на спомените, които всяка вечер предателски те нападат? Не се ли измори да бъдеш другата в теб.
Дошла си за прошка?
Извини наивността ми. Толкова ми е трудно да я дърпам зад себе си винаги, когато те видя. Изградих ти храм в сърцето си, за да не мога да го разруша. Загубила си своя. Затова си дошла.
Не си спряла да бягаш. Трябва ти убежище, в което да се скриеш, да превържеш изподраните си колене. Страх те е от теб самата.
Утехата отдавна напусна дома ми. Изгоних всеки порив по теб. Свикнах да живея така в теснотата на новите си убеждения. Да търся светлината, само когато от тъмнината очите ми започват да сълзят.
Ключът за храма. Зазидах го вътре, за да не се изкуша да потърся образа ти.
Сега си върви, гневът ми е гладен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Всички права запазени
