Слънцето надничаше любопитно зад хълма с последните си топли лъчи. Погалваше свойски златните корони на дърветата преди да потъне зад високите планини и да отстъпи пред хладните вечерни ветрове на есента. Жътвата отдавна беше минала, хората в града и околните села прибираха припряно златните бали сено и оставяха нивите празни, за да си починат от усиления човешки труд, който до не отдавна кипеше по тези места. Наближаваше ловният сезон и малките ловни дружинки се подготвяха да превземат планината. Еленският Балкан предлагаше прекрасни гледки, но пазеше чадата си в гъстия лес. Много семейства разчитаха на успешен лов и планината да опази техните мъже. Нямаше дом, от който да не се присъедини поне един ловджия. Така беше и в дома на бай Стефан. Той беше най-старият и опитен ловец в града и цялата околия. Предвождаше най-голямата ловна дружина и познаваше планината като дланта си. За своите шестдесет години много опит беше натрупал старият ловджия. Много пъти беше срещал суровия поглед на ...