ВЪЗКРЕСЕНИЕ
Произхождам от селско-пролетарско семейство, както казваха по онова време. Ожених се за докторска щерка. Тъстът - учен, не обръщаше внимание на семейството ми. Старецът падна на легло и синовете му го докараха в моя дом.
Тази вечер с дядо играем скамбил. Жената с децата изпратих на курорт. По старческото му лице, набраздено от бръчки, годините са оставили своите следи. Тъстът запремига уморено:
- Не ми се играе нещо, какво бях, какво станах? Синовете ми изядоха и изпиха всичко. На теб, като зет, не гледах с добро око - нали си бедняк, без образование. Но паднах на твоите ръце. Никой не идва да ме види.
- Няма нищо, дядо, наумил съм нещо. Утре ще дойдат всички при тебе. А сега да спим.
На другия ден отидох до пощата и изпратих по една телеграма на синовете му с две думи: ”Баща Ви умря.”
Взех един ден неплатена, завих дядо през глава. Запалих свещ. Прекадих стълбището и стаята с тамян. Готово. Капанът беше заложен. Седнах на стола и зачаках. Не мина и час, от двора се зачу же ...