Възкресение
ВЪЗКРЕСЕНИЕ
Произхождам от селско-пролетарско семейство, както казваха по онова време. Ожених се за докторска щерка. Тъстът - учен, не обръщаше внимание на семейството ми. Старецът падна на легло и синовете му го докараха в моя дом.
Тази вечер с дядо играем скамбил. Жената с децата изпратих на курорт. По старческото му лице, набраздено от бръчки, годините са оставили своите следи. Тъстът запремига уморено:
- Не ми се играе нещо, какво бях, какво станах? Синовете ми изядоха и изпиха всичко. На теб, като зет, не гледах с добро око - нали си бедняк, без образование. Но паднах на твоите ръце. Никой не идва да ме види.
- Няма нищо, дядо, наумил съм нещо. Утре ще дойдат всички при тебе. А сега да спим.
На другия ден отидох до пощата и изпратих по една телеграма на синовете му с две думи: ”Баща Ви умря.”
Взех един ден неплатена, завих дядо през глава. Запалих свещ. Прекадих стълбището и стаята с тамян. Готово. Капанът беше заложен. Седнах на стола и зачаках. Не мина и час, от двора се зачу женски плач. Настръхна ми косата. След малко втори. “Тате, та-те-е…”
Натърках очите си с кромид и зароних крокодилски сълзи. Цяло кино. Забрадени с черни кърпи, хълцайки, прекрачиха прага хубавите ми шуренайки. Сладурани, аха да ги нацелуваш. Зад тях тъжно пристъпяха дядовите синове. С бели кърпички бършеха сухите си очи. Протегнах ръце, прегърнах ги и през лучените сълзи тихо промълвих: “Бог да го прости!“
- Бог да го прости! – каза големият.
- Станалото, станало. Къде са татковите документи? Има ли пари за погребение? Ще трябва да отидем и до банката, все някой лев е оставил. Нали сме наследници - занареждаха в един глас братчетата.
Ужас! Завивката се размърда. Като лалугер се подаде старческа глава:
- Заспал съм, а с тези викове ме събудихте. Какво става? Каква банка? Какви пари? Добре дошли, синчета, и вие, снахи. Вече има половин година как не съм ви виждал. Домъчня ми за вас! А, защо плачете?
Втурнах се към дядо:
- Ти си бил жив? А аз те помислих за умрял.
Злобните погледи на синовете се насочиха към него. Голямата снаха се свлече до леглото и облещи очи. Припадна. Номера за пред мъжа ù. Циркът е изигран. Наведох се да я свестявам и хищно я обарах. Скочи като ужилена.
Извадих от шкафа шише с ракия и сложих на масата до запалената свещ. Дядо взе шишето:
- Ха наздраве, синове! Бутилката обиколи всички, направи втори кръг, потрети и така, докато лъсна дъното.
Празнувахме дядовото възкресение!…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мимо Николов Все права защищены
...колко различни са хората..
