Възможно ли е да обичаш някой толкова силно, толкова искрено, толкова чисто? Да виждаш в него съдбата си, да виждаш в него себе си. Да си готов да пожертваш живота си за другия, да си готов да го последваш навсякъде, за да сте заедно.. завинаги! Да обичаш любимия си и когато го видиш тялото ти да трепери, очите ти да се пълнят със сълзи от щастие, че сте заедно и всеки миг прекаран с него да бъде миг на щастие. И всяка нощ да благодариш на Бог, че го има и че е с теб, че те обича така, както ти него. Да потъваш в очите му.. За теб той да е най-прекрасният човек на света, най-добрият, най-нежният, с най-милосърдното сърце, с най-прекрасната усмивка, с най-красивият смях и САМО ТОЙ да бъде в мислите ти! Да бъде в сънищата ти, да бъде в мечтите ти, да се слеят в едно сън и реалност и всеки миг, в който не сте заедно да сте един с друг в мислите си! Когато има болка тя да е поделена между двама ви! Когато има радост тя да е умножена и изпитана и изживяна от двама ви.. завинаги заедно.. Но понякога, когато обичаш така, както се обича само веднъж, а него го няма и идва само нощем, в сънищата ти, в мечтите ти, и заспиваш без него, и се събуждаш със сълзи в очите, защото утрото го е прогонило заедно със съня, заедно с красивата мечта. Тогава душата ти отлита и не се завръща. Остава само болката и сляпата вяра и безнадеждната надежда, че ще го откриеш отново... Него... Любовта... Душата си ... Живота си...
© Мария Всички права запазени