- Как описваш болката? Как намираш думи, в които да я обгърнеш? Как говориш за нея? Как се бориш? Как я приемаш? Как така се примиряваш, че сърцето ти е разбито? Че мечтите ти са потрошени, че копнежите ти са потъпкани? Как поемаш края в прегръдките си?
- Престани!
- Не. Истина е и го знаеш. Приеми го. Всичко свърши.
Сълзите отдавна бяха щурмували страните ù, размазвайки грима по пътя си. Тя го гледаше с празните си очи и подписваше присъдата му с устните си. Устни, който до вчера го целуваха нежно и чиито дъх го подлудяваше.
- Не можеш да си отидеш. Не и преди да знаеш...
- Да знам какво? Че ме обичаш? Само думите не са достатъчни! Толкова ли е трудно да ме обичаш?
- Обичам те. Знаеш го.
- Понякога не го усещам. Не го чувствам. Просто да знам, че е така, не ми стига. А ти никога не го показваш.
- Обичам те.
- Теб никога те няма. Вглъбен в себе си, понякога забравяш, че съм тук. Мислиш, че само теб те боли? Имам изненада за теб! И двамата сме наранени. И боли.
- Обичам те.
Той се прибл ...