Яйца на очи за себе си
2 мин за четене
Когато се прибрах от работа, естествено в апартамента бе настанало бедствено положение. Диването вилнееше из бойното поле на хола. Майка му си скубеше косата зад един окоп на дивана. А баба му ронеше тежки сълзи заради проваленото ревю на Тифани (или беше Мелъни, или може би Дороти) от „Дързост и глупота” (цитирам по памет).
Изтеглих се тихомълком към кухнята с надеждата да намажа нещо за ядене (може и филия). Видът на хладилника ме потресе. Явно е бил подложен на нашествие от представители на третия или дори четвъртия свят. За сиренето съдех по остатъчната миризма. Кутията с маслото беше посетена от фирма по чистота. А празните консерви с русенско варено се бяха събрали на опелото на личното ми бурканче с лютеница. Не ми оставаше нищо друго освен да запазя минута мълчание и да умра в адски мъки - от глад. В този миг на отчаяние от хола долетя зловещ писък:
- Ще ми извадиш очите бе! Калпазанин с калпазанин!
Не знам дали се е наложило жена ми да вика бърза помощ или просто е блъфирала, но мен ме озари неземно вдъхновение. Яйца на очи! Въпросът беше да действам бързо и тайно, така че никой от противниковия лагер в хола да не ме надуши.
Барикадирах се в кухнята, отворих прозореца, за да излиза издайническата миризма и чукнах церемониално първото яйце в чинията, сякаш е бутилка шампанско при пускането на вода на нов кораб. Може би не трябваше да прибързвам и да правя асоциацията с кораба, защото едва бях запържил яйцата от едната страна и коварният айсберг от хола цъфна при мен (става дума за натрапника, който в горните редове се подвизаваше под псевдоними „диването” и „калпазанина”). Докато правех опасно салто мортале със съдържанието на тигана, Титаник беше започнал да се пълни с вода. Диването наливаше някакви чаши на мивката и ги плискаше в краката ми. Животът ми беше в опасност. Ако някой от вражеските елементи в хола разбереше какво става тук, със сигурност щях да издъхна в адски мъки. Хванах натрапника за ушите и го изстрелях към хола. Подсуших доколкото можах, но вече беше късно. Врагът ме обгради. Жена ми се втурна с викове и лозунги против малтретирането на малолетни бедствия и аварии. А бабата ме обвини във вуду практики, с оглед на неидентифицираната (вече) смес в тигана и подозрителната (отдавна) миризма.
Да, ето, ще си кажете вие, значи главният герой все пак не е успял да си изяде яйцата. Не, грешите. Яйцата ги прегорих, подлютих, пресолих и си ги изядох сам с най-голямо удоволствие. Не, няма да повярвате, мислите си, че в тези хумористични разкази никога нищо не свършва щастливо. Ще започнете да се оглеждате за уловката. Казвам ви, в този всичко се случва идеално накрая. Нали помните прозореца, който бях отворил заради миризмата. Течението така ме удари, че вратът и рамото ми се схванаха безнадеждно. Одървих се почти като хляба, с който си чупих зъбите докато преглъщам яйцата. Това е добрата новина. В резултат на обездвижването ми ме освободиха от трудова повинност за цялата вечер. Излегнах се на леглото, пуснах си телевизора и се абстрахирах от вилнеещото торнадо в хола (знаете какво имам предвид, другите имена, с които се подвизаваше дотук в разказа бяха „айсбергът”, „диването” и „калпазанина”). Лошата новина е, че утре схващането ще ми мине и не мога да ви опиша какво ме чака…
Изтеглих се тихомълком към кухнята с надеждата да намажа нещо за ядене (може и филия). Видът на хладилника ме потресе. Явно е бил подложен на нашествие от представители на третия или дори четвъртия свят. За сиренето съдех по остатъчната миризма. Кутията с маслото беше посетена от фирма по чистота. А празните консерви с русенско варено се бяха събрали на опелото на личното ми бурканче с лютеница. Не ми оставаше нищо друго освен да запазя минута мълчание и да умра в адски мъки - от глад. В този миг на отчаяние от хола долетя зловещ писък:
- Ще ми извадиш очите бе! Калпазанин с калпазанин!
Не знам дали се е наложило жена ми да вика бърза помощ или просто е блъфирала, но мен ме озари неземно вдъхновение. Яйца на очи! Въпросът беше да действам бързо и тайно, така че никой от противниковия лагер в хола да не ме надуши.
Барикадирах се в кухнята, отворих прозореца, за да излиза издайническата миризма и чукнах церемониално първото яйце в чинията, сякаш е бутилка шампанско при пускането на вода на нов кораб. Може би не трябваше да прибързвам и да правя асоциацията с кораба, защото едва бях запържил яйцата от едната страна и коварният айсберг от хола цъфна при мен (става дума за натрапника, който в горните редове се подвизаваше под псевдоними „диването” и „калпазанина”). Докато правех опасно салто мортале със съдържанието на тигана, Титаник беше започнал да се пълни с вода. Диването наливаше някакви чаши на мивката и ги плискаше в краката ми. Животът ми беше в опасност. Ако някой от вражеските елементи в хола разбереше какво става тук, със сигурност щях да издъхна в адски мъки. Хванах натрапника за ушите и го изстрелях към хола. Подсуших доколкото можах, но вече беше късно. Врагът ме обгради. Жена ми се втурна с викове и лозунги против малтретирането на малолетни бедствия и аварии. А бабата ме обвини във вуду практики, с оглед на неидентифицираната (вече) смес в тигана и подозрителната (отдавна) миризма.
Да, ето, ще си кажете вие, значи главният герой все пак не е успял да си изяде яйцата. Не, грешите. Яйцата ги прегорих, подлютих, пресолих и си ги изядох сам с най-голямо удоволствие. Не, няма да повярвате, мислите си, че в тези хумористични разкази никога нищо не свършва щастливо. Ще започнете да се оглеждате за уловката. Казвам ви, в този всичко се случва идеално накрая. Нали помните прозореца, който бях отворил заради миризмата. Течението така ме удари, че вратът и рамото ми се схванаха безнадеждно. Одървих се почти като хляба, с който си чупих зъбите докато преглъщам яйцата. Това е добрата новина. В резултат на обездвижването ми ме освободиха от трудова повинност за цялата вечер. Излегнах се на леглото, пуснах си телевизора и се абстрахирах от вилнеещото торнадо в хола (знаете какво имам предвид, другите имена, с които се подвизаваше дотук в разказа бяха „айсбергът”, „диването” и „калпазанина”). Лошата новина е, че утре схващането ще ми мине и не мога да ви опиша какво ме чака…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислав Пенев Всички права запазени
поздрав за страхотното чувство за хумор !!!
