Sep 18, 2007, 3:54 PM
Яйца на очи за себе си
2 мин reading
Когато се прибрах от работа, естествено в апартамента бе настанало бедствено положение. Диването вилнееше из бойното поле на хола. Майка му си скубеше косата зад един окоп на дивана. А баба му ронеше тежки сълзи заради проваленото ревю на Тифани (или беше Мелъни, или може би Дороти) от „Дързост и глупота” (цитирам по памет).
Изтеглих се тихомълком към кухнята с надеждата да намажа нещо за ядене (може и филия). Видът на хладилника ме потресе. Явно е бил подложен на нашествие от представители на третия или дори четвъртия свят. За сиренето съдех по остатъчната миризма. Кутията с маслото беше посетена от фирма по чистота. А празните консерви с русенско варено се бяха събрали на опелото на личното ми бурканче с лютеница. Не ми оставаше нищо друго освен да запазя минута мълчание и да умра в адски мъки - от глад. В този миг на отчаяние от хола долетя зловещ писък:
- Ще ми извадиш очите бе! Калпазанин с калпазанин!
Не знам дали се е наложило жена ми да вика бърза помощ или просто е блъфирала, но мен ме озари неземно вдъхновение. Яйца на очи! Въпросът беше да действам бързо и тайно, така че никой от противниковия лагер в хола да не ме надуши.
Барикадирах се в кухнята, отворих прозореца, за да излиза издайническата миризма и чукнах церемониално първото яйце в чинията, сякаш е бутилка шампанско при пускането на вода на нов кораб. Може би не трябваше да прибързвам и да правя асоциацията с кораба, защото едва бях запържил яйцата от едната страна и коварният айсберг от хола цъфна при мен (става дума за натрапника, който в горните редове се подвизаваше под псевдоними „диването” и „калпазанина”). Докато правех опасно салто мортале със съдържанието на тигана, Титаник беше започнал да се пълни с вода. Диването наливаше някакви чаши на мивката и ги плискаше в краката ми. Животът ми беше в опасност. Ако някой от вражеските елементи в хола разбереше какво става тук, със сигурност щях да издъхна в адски мъки. Хванах натрапника за ушите и го изстрелях към хола. Подсуших доколкото можах, но вече беше късно. Врагът ме обгради. Жена ми се втурна с викове и лозунги против малтретирането на малолетни бедствия и аварии. А бабата ме обвини във вуду практики, с оглед на неидентифицираната (вече) смес в тигана и подозрителната (отдавна) миризма.
Да, ето, ще си кажете вие, значи главният герой все пак не е успял да си изяде яйцата. Не, грешите. Яйцата ги прегорих, подлютих, пресолих и си ги изядох сам с най-голямо удоволствие. Не, няма да повярвате, мислите си, че в тези хумористични разкази никога нищо не свършва щастливо. Ще започнете да се оглеждате за уловката. Казвам ви, в този всичко се случва идеално накрая. Нали помните прозореца, който бях отворил заради миризмата. Течението така ме удари, че вратът и рамото ми се схванаха безнадеждно. Одървих се почти като хляба, с който си чупих зъбите докато преглъщам яйцата. Това е добрата новина. В резултат на обездвижването ми ме освободиха от трудова повинност за цялата вечер. Излегнах се на леглото, пуснах си телевизора и се абстрахирах от вилнеещото торнадо в хола (знаете какво имам предвид, другите имена, с които се подвизаваше дотук в разказа бяха „айсбергът”, „диването” и „калпазанина”). Лошата новина е, че утре схващането ще ми мине и не мога да ви опиша какво ме чака…
Изтеглих се тихомълком към кухнята с надеждата да намажа нещо за ядене (може и филия). Видът на хладилника ме потресе. Явно е бил подложен на нашествие от представители на третия или дори четвъртия свят. За сиренето съдех по остатъчната миризма. Кутията с маслото беше посетена от фирма по чистота. А празните консерви с русенско варено се бяха събрали на опелото на личното ми бурканче с лютеница. Не ми оставаше нищо друго освен да запазя минута мълчание и да умра в адски мъки - от глад. В този миг на отчаяние от хола долетя зловещ писък:
- Ще ми извадиш очите бе! Калпазанин с калпазанин!
Не знам дали се е наложило жена ми да вика бърза помощ или просто е блъфирала, но мен ме озари неземно вдъхновение. Яйца на очи! Въпросът беше да действам бързо и тайно, така че никой от противниковия лагер в хола да не ме надуши.
Барикадирах се в кухнята, отворих прозореца, за да излиза издайническата миризма и чукнах церемониално първото яйце в чинията, сякаш е бутилка шампанско при пускането на вода на нов кораб. Може би не трябваше да прибързвам и да правя асоциацията с кораба, защото едва бях запържил яйцата от едната страна и коварният айсберг от хола цъфна при мен (става дума за натрапника, който в горните редове се подвизаваше под псевдоними „диването” и „калпазанина”). Докато правех опасно салто мортале със съдържанието на тигана, Титаник беше започнал да се пълни с вода. Диването наливаше някакви чаши на мивката и ги плискаше в краката ми. Животът ми беше в опасност. Ако някой от вражеските елементи в хола разбереше какво става тук, със сигурност щях да издъхна в адски мъки. Хванах натрапника за ушите и го изстрелях към хола. Подсуших доколкото можах, но вече беше късно. Врагът ме обгради. Жена ми се втурна с викове и лозунги против малтретирането на малолетни бедствия и аварии. А бабата ме обвини във вуду практики, с оглед на неидентифицираната (вече) смес в тигана и подозрителната (отдавна) миризма.
Да, ето, ще си кажете вие, значи главният герой все пак не е успял да си изяде яйцата. Не, грешите. Яйцата ги прегорих, подлютих, пресолих и си ги изядох сам с най-голямо удоволствие. Не, няма да повярвате, мислите си, че в тези хумористични разкази никога нищо не свършва щастливо. Ще започнете да се оглеждате за уловката. Казвам ви, в този всичко се случва идеално накрая. Нали помните прозореца, който бях отворил заради миризмата. Течението така ме удари, че вратът и рамото ми се схванаха безнадеждно. Одървих се почти като хляба, с който си чупих зъбите докато преглъщам яйцата. Това е добрата новина. В резултат на обездвижването ми ме освободиха от трудова повинност за цялата вечер. Излегнах се на леглото, пуснах си телевизора и се абстрахирах от вилнеещото торнадо в хола (знаете какво имам предвид, другите имена, с които се подвизаваше дотук в разказа бяха „айсбергът”, „диването” и „калпазанина”). Лошата новина е, че утре схващането ще ми мине и не мога да ви опиша какво ме чака…
© Станислав Пенев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Хаха развесели ме много
поздрав за страхотното чувство за хумор !!! -
Незабравима, съжалявам, но удоволствието си е мое. Ако искате да си отчупите някое парче от него ще трябва да трампим нещо.
-
Хххахаха... Скоро, не бях се смяла така!
Увлекателно четиво!
Определено, имаш чувство за хумор!
Удоволствието, беше мое! -
Е, сорбус, лилио водна, какво да ти отговоря. Яйцата още не съм си изял, изядох си ушите.
-
Стига бе, свате! Това не го вярвам... Ами като дойде и мойто там, кво ще правиш?
И в края на краищата изяде ли си яйцата? -
Светланал, на източния фронт няма нищо лесно. Благодаря.
Иванова, няма нужда да се редиш, може да се окаже, че си само ти. -
На източния фронт нищо ново, просто яйца на очи за себе си. Дори ми прозвуча като яйца на очи с много обич за...мене си! А ти ми заприлича на американските "тюлени", щом успя да останеш жив, докато пържеше яйцата до колене във вода и на течение.Поздравления за добрия разказвач!!!
-
Благодаря, Безжичен (Венец Измислен от древните гърци), чувствата ми са смесени, особено това за хумор. В него има и ирония и сарказъм и най-вече насмешка към самия мен.
-
Да, беше страхотен, така е. Мир на праха му.
-
Хахаха,разказът ти беше страхотен, направо е удоволствие да четеш подобни "извадени от живота" истории
-
Разказчето очевидно си прави каквото си поиска и изобщо не се съобразява със замисъла си.
-
Ха така, аз пък отивам на работа...
Е, мерси, направо ще си изкарам страхотно, заредена с усмивки от теб! -
Развесели ме здраво!!! Поздрави!!!
-
)))))))))))))))))
Хахахахааааа!
Благодаря за искрения смях, споходил ме по време на писането на един доклад!!!!!!!
Аплодисменти, Станиславе!
(във всеки случай, се заредих и продължавам!!! (да пиша доклада) ) -
На мен разказът ми докара мноооого усмивки, но на горкия лирически герой хич не му е смешно май. Поздрави!
-
Благодаря за комплимента. За мен най-важното за литературата е да е интересна. (Е, може и да докарва по някоя усмивка от време на време.)
-
Интересно ми беше.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
