С поклон пред великия Алеко!
Януарий Гатюв на ресторант
Януарий Гатюв се оригна шумно в луксозния ресторант и заглуши леката музика, изпълнявана от прекрасния дамски оркестър.
– Ох, баба̀чко, че хубава манджа, ма Ябълчице, я ѐла у батя с Жано Гат, да му седнеш на патката, че съвсем кеф да му стане! Ти сложи ли на дупенцето ония хубави сини прашки, дето обичам да ти ги свалям!
– Абе, Януарий, тихо бе, тихо бе, колко пъти ще ти казвам да не ни излагаш така! – изсъска бясна Хюмнеса Гатюва! – Млъкни най-накрая! Пак ли се опапища̀ши като римски папища̀ш? Колко уиски изсмука, докато бях в тоалетната?
– Е, к’во ма, Ябълчице, като ми е кеф сега, к’во, да съ не кефя ли? Като искам и шъ муча като надървен общински бик за крава. Аз тука пара ли им давам или суха шума от гората? Парата му е майката, я скив – пълен ми е джобеца, пара ти казвам, тя върти света, а бат’ Жано Гат парата го блъска яко.
И как няма да го блъска, като службата дето ѝ се водеше някакъв шеф, работеше все с обществени поръчки ...