С поклон пред великия Алеко!

Януарий Гатюв на ресторант

     Януарий  Гатюв се оригна шумно в луксозния ресторант и заглуши леката музика, изпълнявана от прекрасния дамски оркестър.

     – Ох, баба̀чко, че хубава манджа, ма Ябълчице, я ѐла у батя с Жано Гат, да му седнеш на патката, че съвсем кеф да му стане! Ти сложи ли на дупенцето ония хубави сини прашки, дето обичам да ти ги свалям!

     – Абе, Януарий, тихо бе, тихо бе, колко пъти ще ти казвам да не ни излагаш така! – изсъска бясна Хюмнеса Гатюва! – Млъкни най-накрая! Пак ли се опапища̀ши като римски папища̀ш? Колко уиски изсмука, докато бях в тоалетната?

     –  Е, к’во ма, Ябълчице, като ми е кеф сега, к’во, да съ не кефя  ли? Като искам и шъ муча като надървен общински бик за крава. Аз тука пара ли им давам или суха шума от гората? Парата му е майката, я скив – пълен ми е джобеца, пара ти казвам, тя върти света, а бат’ Жано Гат парата го блъска яко.

     И как няма да го блъска, като службата дето ѝ се водеше някакъв шеф, работеше все с обществени поръчки по европейски проекти, а там той беше гений в краденето и понеже знаеше на кого и как да даде никога не го хващаха.

     – Спри най-накрая, че освен себе си и мен излагаш. Я гледай, онази докараната,

на средната маса, и другата – до нея, как ни гледат и се подсмихват на твоите простотии!

     –  Коя, ма, ще ѝ дам аз да се разбере. А, оная, дето ѝ се виждат голите крачета и

гащичките под масата ли? А, тя може да се смее, значи ме харесва – отвърна ухилен до уши Януарий и направи жест все едно, че бърка под полата на казаната дама. Аз един парапет ли няма да разбия, бе?

     – Накрая ще взема да те прасна по олигавената мутра – не издържа Хюмнеса Гатюва! – Ще ти дам едни гащички, парапети и чужди жени. И този момент Хюмнеса взе да се смее и да му вика „Хайде ходи при нея, като толкова я харесваш! Ама гледай да не муцуняса, че те тези двете се оказаха лесбийки, виж само как страстно се целуват, а те такива като тебе хич не ги понасят!”

     Докато се водеше този високоинтелигентен разговор, връх на изяществото в българската словесност, дамският оркестър, който досега свиреше тихо виенски валсове,  внезапно и без никакво предупреждение засвири канкан! Изведнъж като от нищото излязоха танцьорки и затанцуваха този порочен танц не по зле от Ла Гулю! Голите крака, червените красиви рокли, възбуждащите тела и ароматите, пръскани от тези красиви жени съвсем извадиха от равновесие нашия Януарий. Той стана, поолюля се, оригна се шумно още веднъж, избърса си устата  с ръкава на сакото си, постоя за момент прав, след това се ухили пак и от центъра на изящния ресторант започна да се опитва да танцува канкан, като все повече се доближаваше до танцьорките, което очевидно започна да ги притеснява. И преди охраната да се справи с него там се озова Хюмнеса Гатюва. Тя изсъска на якото момче-охранител:

     – Пич, спокойно. Аз ей сега ще се оправя с него. Няма да имаш проблем. Ще го подредя така, че и оная дърта вещица, майка му, да го хареса.

     Момчето-охранител веднага разбра, че Хюмнеса наистина ще се оправи по-добре и сега вече спокоен и доволен, че няма да има инцидент, каза на Януарий.

     – Ей, сега, шефе, хич не си за завиждане. Хайде оставям те в добри ръце.

     А Хюмнеса вече го издърпваше леко от дансинга, където той се беше добрал. И макар да продължаваше да опитва някакво много смешно подобие на канкан, все пак тръгна след нея. Тя му шепнеше нещо в ухото, което ние с вас няма как да знаем какво е, но очевидно му въздействаше. След малко Хюмнеса успя да го нагласи на масата и той като че ли кротна.

     Сега беше ред на Хюмнеса да се излага. Като велик познавач на правилниците и конвенциите, които според нея тя знаела наизуст, си мислеше, че е велика и всеки трябва да се радва на нейното присъствие и да я обожава. Та реши нашата Хюмнеса да поръча още нещо:

     – Гарсон, извика тя на сервитьора с господарски глас, колко още ще те чакам?

Сервитьорът остана с отворени уста и почуда в очите – от тази маса никой не беше се обаждал за нищо тази вечер. Той само ги беше наблюдавал като някакви странни типове – обикновено в този изискан ресторант всичко беше стилно, тихо кротко, а тези двамата през цялото време създаваха една, как да кажем – доста особена атмосфера. Все пак веднага се отзова:

     – На Вашите услуги, мадам!

     – Каква мадам, бе! Каква мадам? Тя си е моята Ябълчица, каква мадам! Ама и ти  – мадам, че и ти е кеф така да ти вика тоз пиргиш, тоз миндил, а ти и в кенефа ходи, а? А взе то да ми светва – вие двамцата там да не сте се чукали, бре?

     – Ама, господине, моля ви, не ме обиждайте така, вие и госпожата обиждате, ще ви помоля да сте по-учтив.

     И в този момент лицето на Януарий се изкриви в гримаса на учудване и болка. Той едва изрече:

     – Спри, ма! Шъ ми откъснеш топките. Спри ма, боли ма! Спри. Оооох!

     – Ако не млъкнеш веднага и седнеш кротко тук и ще ги отрежа!Тази вечер прекали!

     Това от устата на Хюмнеса изглеждаше нелепо, но явно от наший Януарий ѝ дойде до гуша. Ама сега вече беше укротен и тя можа да поръча:

     – А бе, гарсон, ти тука на госпожа Шиндева (както ѝ беше истинската фамилия –

на друго място вече обяснихме, че ѝ викат Хюмнеса Гатюва, защото Януарий бе с фамилия Гатюв, а прякора му беше „Хюмнето”, пък тя му беше любовница от много години) ще донесеш хубаво малко френско коняче! Какъв имате?

     – Само най-хубавото, мадам!

     – Е, на мен няма ли? Едно голямо, гарсон – провикна се Януарий! Беше се

поокопитил.

    – Не, на него няма. Донеси му сладолед, три големи топки, да се забавлява,        

че пак да не го спипам за неговите, закани се Хюмнеса!

     – Ама, Анти, (Хюмнеса се казваше Антоанела), може ли така, нали дойдохме да празнуваме празника на любовта и празника на виното? Пък то! Беше сърдит, обиден и намусен като малко дете, след изцепките не приличаше на себе си!

      – Хайде, от мен да мине. Донеси му едно малко коняче.

     И Януарий Гатюв, известен още като Бат’ Жано Гат, примлясна шумно два пъти и това се чу в целия изискан ресторант. Погали се по дебелия, мазен и космат корем и рече във висше блаженство:

     – Ох, бабачко! Ох, бабачко!

     Дамският оркестър изпълняваше отново приглушено виенски валсове.