Западнобългарски (огражденски ) диалект!!!

Явини край чешмата

Вчера по икиндия ги видех двайцата на Слопотец, под яфорите до чешмата. Беа Коцкар Коце и Славе Невестаро. Сиромаите седея по турски пред еден поган пешкир со пет стъкла пуни ама не со вода. Сметам дека беа пуни со джурулайката на Ильо Тарикато. Цела футринка таман до обед сиромаите му копаа на нивата. И „…Крастата да го яде Тарикато…“ ич стотинка не им даде амен таа пущина джурулайка. Славето отпуши вестнико от едното стъкло, гътна еднач, още еднач па го даде на  Коцкар Коце.

- Брр-р-р-р – връте празна глава като давено куче, Славето

– Бре Коце, джурулайка, джурулайка ама без мезе не ке, бе!

- Арно бе Славе, я ти чешма… Мези со вода!. – Коцето подигна шишето и като теле подояк, на една гътка го пийна таман до половината.  И го връна на Славето. Невестаро пийна и он  и не се стърпе:

- Яз сакам Коце, за мезе Тана Фелшерката…

- А яз па сакам Лача Магазинерката. – Коце отпуши второто шише, стана прав и пи кат жаден праабратлия матна вода от реката. И Славето гътна една гътка от неговото шише, па  му се сопна:

- Ама Тана, Коце е ного мазна и турли на сапунь…

- А-ама си гламав Славе? Она Лача си е лачена, баш жена. Мириса на пресно  млеко  на под мишката.

- Коце, Тана е по- убава!

- Не Славе, Лача е по- лачена!

- Не си прав Коце!

- Не сам Славе. Седнал сам по турски на тревата, ама Лача си е лачена…

И така отпушиа  и третото шише. Таман свръшиа шишето и еле ти го Гяволо по пътеката.

- Славе, чекай ке питаме Гяволо коя шунда е по-шундеста.

- Ей, Гяволе, ела тука! – Славето стана прав и дръпна Гяволо до чешмата.

Гяволот бавно седна до пешкиро па куто ги емна:

- Арно бе! Ке кажа!  Ама ми дайте най-скапото нещо, дека що го имате.

- Аааа не! Гяволе джурата си е наша. Не га даваме! – Коцето и Славето фанаа петото шише и станаа прави наежени, кат таралеж, на кьотек.

Гяволо се засме и ойде на чешмата вода да си напуни дамаджанката. Коцето и Славето отвориа последното шише. Коцето пи и Славето пи от него. И ай па Коцето пи и повтори  и коту ококори едни очи като плочи:

- Глей Славе, Гяволо не ти ли мяза на Лача?

Славето он да не се мине, зе шишето и го изпи целото :

- Коце мяза ми ама на Тана.

- Каква Тана бе абдал? Ла-Чааа!

- Тана бе говедо, ке те лопна сос  шишето по крацуната. И амен Славето го пууна по главата.

После Коцето прасна тиквата на Славето со друго празно шише и се почна един кьотек, кьотек, кьотек…. та Гяволот се уплаши и се скри зад яфорето.

Сабаален на чешмата дойдоа даскало и кмето вода да си напунат. Носеа по една раница на гръбо и стискаа чифтетата под мишка. Коцето и Славето лежеа со пукнени глави врез пешкиро и сонуваа пари и жени. Изсранка така седеше старата баба Мара со дамаджаната и ги чуваше.

- Добрутро баа Мароо шо тераш тука? – Кметот поздрави бабата а даскалот си свали капата и збра шишинята.

- Тюх, язък кмете, празни са!

- Куни се кметее, куни се! Степаа се сиромаите за менека. Славето ми вика Тана сум била, Коцето ми вика Лача си. Сакаа ме за мезе да ме фатат, а какоф кютек наприа па за мен… Ма-а-а-ни - мани....

- Ха, ха, ха-ааааа! – И кметот и даскалот почнаа да се смеат. – Ти бабо на колко си?

- На девеесе и кусур, оти?

- Ха, ха, ха-ааааа! Хо-хо-хоооо!

-           Оти се смеете бе пръчове ньедни. Ако се скорне некой от двамата и вика Тана – Тана сум,  Лача – Лача сум. Оти бре,  нерезе со нерезето. Ега, цал ден заек да не фатите.

- Ха-ха -ха! Ха-ха-ха! Хе-хе-хе! – кметот и даскалот фанаа патеките на Пражаро зайци да тепат, а баба Мара остана кутрата да чека до пешкиро край чешмата на Слопотец. Белким некой се скорне, я Коцето, я Славето, па може и некоа друга явина да се яви на Слопотец, под яфорите до чешмата.

_{СО29092019Сл}