Западнобългарски (огражденски ) диалект!!!
Вчера по икиндия ги видех двайцата на Слопотец, под яфорите до чешмата. Беа Коцкар Коце и Славе Невестаро. Сиромаите седея по турски пред еден поган пешкир со пет стъкла пуни ама не со вода. Сметам дека беа пуни со джурулайката на Ильо Тарикато. Цела футринка таман до обед сиромаите му копаа на нивата. И „…Крастата да го яде Тарикато…“ ич стотинка не им даде амен таа пущина джурулайка. Славето отпуши вестнико от едното стъкло, гътна еднач, още еднач па го даде на Коцкар Коце.
- Брр-р-р-р – връте празна глава като давено куче, Славето
– Бре Коце, джурулайка, джурулайка ама без мезе не ке, бе!
- Арно бе Славе, я ти чешма… Мези со вода!. – Коцето подигна шишето и като теле подояк, на една гътка го пийна таман до половината. И го връна на Славето. Невестаро пийна и он и не се стърпе:
- Яз сакам Коце, за мезе Тана Фелшерката…
- А яз па сакам Лача Магазинерката. – Коце отпуши второто шише, стана прав и пи кат жаден праабратлия матна вода от реката. ...