Юри
ЮРИ
Юри е „хахо”!
От двайсетина години…
От тогава, когато му оставал само един изпит…
За да завърши медицина.
По него си сверявам часовника.
И някой други неща!
Всяка сутрин, точно в осем, без никакво значение какво е времето - дали пече слънце, дали вали дъжд, дали е топло или студено…
Той минава!
И в момента, когато се покаже зад завоя на уличката, от храсталака, покрай блоковете, изскачат и котките и кучетата.
Бездомните!
Посрещат го!
И са при него! И подскачат, и се търкат в краката му, и вървят с него до другия завой…
Там котките спират и гледат как той отминава.
Кучетата го следват до близкото кръстовище…
И тогава се връщат!
И до вечерта, и кучета, и котки потъват в храсталака и подскачат под балконите, ако някой подхвърли нещо за ядене…
До вечерта!
Тогава Юри се връща!
И котките и кучетата вече са там, на завоя…
Приклекнали и чакат…
И отново същият ритуал на посрещане.
Но вечер той винаги носи по нещо.
Присяда на един изместен бордюр, бръква в чантата, която виси през рамото му и започва да раздава…
И около него са пак всичките, и котки, и кучета. Едни на колената, други в краката и протягат, и лапки, и муцунки.
И той подава! Раздава на всички поред - парченце по парченце, от онова, което е посъбрал от кофите…
Раздава и милва по главите!
После става и си тръгва…
И те, всички, го изпращат до завоя на уличката…
Юри с никого и никога не говори!
Свят извън котки и кучета за него не съществува.
Върви по улицата и отминава всички.
И те го отминават - забързани, улисани, припрени.
Отминават, и него и всичко около него.
Юри е „хахо”!
С документ!
Оня дето го отминават - забързани, припрени…
Те нямат документ!
Отмина!
Скри се зад завоя.
Утре в осем… пак ще си сверя часовника!
И нещо друго…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Стефанов Всички права запазени
