ЮРИ

Юри е „хахо”!

От двайсетина години…

От тогава, когато му оставал само един изпит…

За да завърши медицина.

По него си сверявам часовника.

И някой други неща!

Всяка сутрин, точно в осем, без никакво значение какво е времето - дали пече слънце, дали вали дъжд, дали е топло или студено…

Той минава!

И в момента, когато се покаже зад завоя на уличката, от храсталака, покрай блоковете, изскачат и котките и кучетата.

Бездомните!

Посрещат го!

И са при него! И подскачат, и се търкат в краката му, и вървят с него до другия завой…

Там котките спират и гледат как той отминава.

Кучетата го следват до близкото кръстовище…

И тогава се връщат!

И до вечерта, и кучета, и котки потъват в храсталака и подскачат под балконите, ако някой подхвърли нещо за ядене…

До вечерта!

Тогава Юри се връща!

И котките и кучетата вече са там, на завоя…

Приклекнали и чакат…

И отново същият ритуал на посрещане.

Но вечер той винаги носи по нещо.

Присяда на един изместен бордюр, бръква в чантата, която виси през рамото му и започва да раздава…

И около него са пак всичките, и котки, и кучета. Едни на колената, други в краката и протягат, и лапки, и муцунки.

И той подава! Раздава на всички поред - парченце по парченце, от онова, което е посъбрал от кофите…

Раздава и милва по главите!

После става и си тръгва…

И те, всички, го изпращат до завоя на уличката…

Юри с никого и никога не говори!

Свят извън котки и кучета за него не съществува.

Върви по улицата и отминава всички.

И те го отминават - забързани, улисани, припрени.

Отминават, и него и всичко около него.

Юри е „хахо”!

С документ!

Оня дето го отминават - забързани, припрени…

Те нямат документ!

Отмина!

Скри се зад завоя.

Утре в осем… пак ще си сверя часовника!

И нещо друго…