За косата, акъла и секса
/съботно-неделно четиво/
Срещам познати. Всъщност, аз си пия английския чай /само с лимон, без други дивотии/, те ме виждат. Щото със зрението нещо… Абе, разпознавам хората, не ги познавам. И всички жени са хубави. Преди да се разприказват…
Та сядат при мен. Обаче, в групичката има две жени. И едната веднага отмъстително /ей, ама помни се, когато някой не си е топнал чушката в чорбата!/ казва:
- Я, ама то коса не ти е останала…
Другите се подсмихват, но някак си усещам – настръхнали за старт. Защото знаят какъв е езикът ми и колко обичам подобни изцепки на неограничената ограниченост.
- Е, - викам небрежно – така е. Няма начин. При мъжете оплешивяването започва от две точки. Ако е много, много напорист и активен, жената го блъска по челото и вика изтощена: „Ха стига, бе…“ Та челото ми оголя… Пък ако не го бива, блъска по тила му и крещи: „Още, още…“
Всички се смеят, даже тя. Мъжът й, поглаждайки неволно полянката на тила си, някак си не е на кеф.
- Освен това, - продължавам обясненията – косата има нужда от подхранване. Пък то идва с кръвта. Така – върви нагоре, после поддържа косата. Е, не винаги. При умните хора кръвта отива в мозъка. За там е, няма вади нагоре. И никой не я хаби за наторяване на косата. Та, който има акъл – не обръща внимание на липсата на коса… Сетете се за Самсон – дето имал дъъъъълга коса, ама изглупял с Далила…
Поглеждам ги, впивам поглед в дългата й, лъскава коса и завършвам:
- Затова народът е казал – дълга коса, къс акъл…
Че какво губя? И без това жената ме мрази, и без това нито имам намерение, нито мерак да я разубеждавам. Дори един път.
Както отдавна е забелязал Ницше: „Кого мрази жената най-люто? Тъй рече желязото на магнита: „Аз те мразя най-люто, защото ти притегляш, ала не си достатъчно силен да привлечеш към себе си.“…
Желязна жена… Бррр… Минаваме към фантастиката на ужасите. И реалността…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Коновски Всички права запазени
