- За...
За тишината и за празното.
И за мълчанието на агнетата и за самите агнета. З
а развяващото се червено флагче и за желанието да развеем бялото знаме.
За влюбването, за любовта и омразата,
За самотата. ...
За дните, в които не казваш нищо.
За тези, в които говориш много, но нищо няма смисъл.

За смисълът и за безсмислиците.
За безсмислените халюцинации.

За халюциногените и витамин Це.
За болното гърло и литрите чай, за всяка една лъжичка мед.
За Пчелата Майка и за работливите й жълто-черни роби. За BDSMът на природата.

- О, даа... за него - мъркаш и присвиваш очи.

Шшшт. Тихо.
За...

За добрият, лошият и злият, най-вече за злият.
За Антагонистът. За онеправданите протагонисти. За щастливият край, който по-добре да идва скоро...

За погребалните мелодии и сватбения марш, за "Happy Birthday" и весела Коледа на 11ти октомври. За 11ти октомври!

За всеки, който празнува. За Джоржд Бъргър.
За хипарщината, за свободната любов, за музиката. За тишината.

- Каза я вече!

Шшшт... Тихо. Знам.

И за празното.
За мълчанието на агнетата.
И за самите агнета.

И за теб.
Липсваш ми.

- Тук съм!

Не ти... Или ти.
Все едно... Ти. Липсваш ми. За теб.
Да пием?

- До дъно...

Наздраве.

- ... наздраве!

До дъно.


За самотните вечери, за блоговете, за дългите наздравици, за въображаемия събеседник. До дъно!