7.09.2019 г., 18:37

За боклуците и мечтите на бъдещето

1K 2 12
2 мин за четене

 

 

 

В резултат на разразилото се подводно течение  две пластмасови шишета се сблъскали на дъното на океана. Едното било синьо на цвят, а другото зелено.

 

 - Знаеш ли, че изглеждаш страхотно. Приличаш на красива морска риба. – казало синьото шише.

 

 - Наистина ли? А какво е риба? – отвърнало зеленото.

 

 - Ами това са животни, които преди стотици години са живели в моретата и океаните. Вече са измрели и сме останали само ние. Били са много хубави създания.

 

 - Аууу, значи това е комплимент? Благодаря ти. – изкискало се смутено зеленото шише и за малко да стане червено от срам.

 

Флиртували си шишетата, докато подводното вълнение  ги изхвърлило на брега на мръсния  пясък. Покрай тях минал един социално слаб, набол ги на шиш и ги пуснал в мръсния си чувал. После се навел да пийне малко  океанска вода, защото бил много жаден.

 

 - Ей, ти луд ли си? Тази вода е отровна и не става за пиене. Купи си пречистена.  -    извикал някакъв снажен господин. Той бил с тъмен тен, което означавало, че е от малкото любители на плажуването.

 

 - Нямам пари. – отговорил простичко социално слабия.

 

Снажния господин го изгледал с презрение. След това се качил на лъскавият си мини самолет,  мърморейки:

 

 - Земята вече е пълна с всякакви боклуци. Скоро ще я напусна. Казват, че на Венера било много по - хубаво и екологично. Дори свински грип нямало.

 

По-късно вечерта социално слабия заспал сънувайки, че е бог Нептун заобиколен с влюбчиви русалки и пие само кристално чиста вода.

 

По-късно вечерта двете шишета сънували, че са малки влюбени рибки от голям пасаж и плуват безгрижни в бистрите океански води.

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Здравей, DPP! И аз мисля като теб.
    http://zahariada.blog.bg/drugi/2019/09/10/globalistichnite-medii-zapoviadaha-da-zapochnat-da-nastoiava.1673805
    Може да ти е интересно. Моят разказ е направо цвете пред това, което пишат. Поздрави!
  • Дано не ни останат само сънищата...
    Явно си писала за период преди пълната липса на живот на тая планета, че като гледам натам сме се запътили.
  • Здравей, Краси! Развесели ме с твоя логичен въпрос как е оцелял социално слабия. Сигурно и тогава е демокрация и има "високи" социални помощи. Наистина темата е благодатна и всеки може да напише своята прогноза. Благодаря ти!
    Пешо, благодаря ти за високата оценка! Много мило. Разказчето го написах по поръчка. По телевизията имало предаване, че в океаните ни лежат тонове отпадъци /не съм го гледала/ и ми предложиха да напиша нещо по темата. Аз отказах категорично с това :"Не мога. Не пиша такива неща", а след ден-два ми дойде идеята. Никога не знам какво, как и кога ще ми хрумне. Може би и при теб е така. Още веднъж ти благодаря.
  • Пропуснах да кажа най-важното: станала си много добра. Не знам откъде ти идват идеите, сигурно четеш много. А по-вероятно е да си талантлива, да ти идва отвътре. Писането. Казах го, и ми олекна. Това беше. Сериозно.
  • Пластмасовите бутилки определено може да доживеят "бъдещето", обаче е пълна загадка как и социално слабият е успял... Благодатна тема. Поздравления, Кате!

Избор на редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...