За циганите, за българите и за още някои неща
Значи това е Данчо, съученикът на Станислав, същият този Станислав, с когото цяла сутрин решавахме пресложните за седмокласната му главица, задачи по математика. Миналото лято Данчо се ожени. Ожениха го родителите му.
- Защо, бе Кольо, защо тази сватба? – съпругът ми умееше да контактува с хората. Успяваше да ги предразположи към откровение.
- Как да ти кажа, бе човек. Та да ме разбереш. Докторът каза, че момчето е много болно, няма да го бъде. А нали знаеш, трябва да остане дете след него.
- Така не е честно за момчето. – Упорстваше мъжът ми.
- Абе, те нека се оженят пък после ще му мислим.
Този разговор води мъжът ми с дядото на момчето няколко дни преди сватбата.
И вдигнаха една сватба. Тежка сватба, циганска. С много музика, коли с панделки. Три рокли. Три дена ядене и пиене на корем и т.н. и т. н.
Съпругът едва навършил 14 години, а съпругата на 12.
Да се смееш ли? Да се чудиш ли? Но в никакъв случай не можеш да го възприемеш като нещо нормално. В 21 век, в държава, която се старае да я причисляват към цивилизованите.
Та стои сега пред мен този Данчо. Дворът им е на граница с нашата овощна градина. Комшии сме, и това е повод да се чувстваме някак си по-близки. Ние оценихме в тях това, че не крадат
Когато купиха къщата се притеснихме. Цигани за съседи!?!? Но с времето показаха, че тяхното семейство не поглеждат към чуждото. С това заслужиха уважението ни. А как живеят в къщата си, бият ли се карат ли се, нас това не ни интересува.
Но ето сега, това 14–15 годишно дете стои пред мен, някак срамежливо поглежда към дома си. А там, до простора за дрехи друго дете, крехко девойче с дълга до кръста черна, къдрава коса, превързана с панделка. Девойчето размята разкошната си коса, обърна към нас глава, погледна ме смутено, усмихнато и боязливо направи стъпка.
- Ела, ела насам да те запознаем с хората.
Аз стоях вкаменена и очаквах, че в следващата секунда ще се събудя. Не искам това което виждам да е истина. Девойчето с черната къдрава коса, с крачета тънички като клечици, с раменца на дете и ръчички, които все още би трябвало да галят кукли, това момиченце всъщност беше жена в много напреднала бременност. Огромният корем седеше прилепен неестествено към детското и телце.
В този момент нещо в мен закрещя. Изпитах желание да счупя, да скъсам, да ударя. Изведнъж в главата ми се изсипаха безброй въпроси.
- Кой разрешава това? Нали в Република България има закон за закрила на детето? Всичко това става ред очите на властимащите, на разните институции, които страшно аргументирано защитават дейността си пред разните медии. Пред цялата общественост.
Всички си затваряме очите и се правим, че нищо особено не се случва. Техните ромски лидери на разните там техни безбройни организации от девет кладенци вода ще ти донесат, за да докажат, че това е народопсихология, че това е техният бит и култура, градени през вековете. Ах, как убедително говорят, особено едни дето все по разните канали на телевизиите киснат.
Какво ме засяга мен ли? Засяга ме. Много ме засяга. Толкова много, че чак ме боли.
Защото: в този детски корем зрее проблем, даже няколко проблема.
- проблем първи - незавършилият шести клас бъдещ баща 14-15 годишен, без перспектива да завърши основно образование, без перспектива да получи някаква професия, специалност или поне да научи нещо, чрез което да изкарва хляба, поне за себе си и за детето си. Да оставим това,че ранният секс в тинейджърска възраст едва ли стимулира правилното развитие и растеж на почти детския организъм. Така, че този юноша от сега е пожизнено абонат на бюрата за социални помощи.
- проблем втори - тринайсетгодишната майка, учила до четвърто отделение, вече успяла да забрави буквите, ако въобще някога ги е знаела, без образование, без професия, също като младежа без никаква перспектива освен бюрото за социални помощи. Да не пропуснем въпроса какво дете ще износи и роди тя. Нейният детски организъм ще спре развитието си на дванайсетте години, а какво дете ще узрее в детската и утроба, един господ знае. После ще се чудим в здравните статистики защо, как. Дали някой от лекарите ще възвиси глас с въпроса: До кога? Въобще не помислям за възпитанието, което това дете ще даде на детето си. Мислите ли, че ще му пее песнички. Тя не знае буквите, значи четенето на приказки от сега отпада. А може би ще му създаде хигиенни навици, ще го научи на добро поведение. Моля ви, аз все пак не съм с чак толкова развинтена фантазия. След дванайсет или четиринадесет години и на него ще му организират тежка сватба, с много музика, с три дена веселба на корем и т. н. и т. н. Цикълът се затваря.
- още неродено, това дете вече е третият кандидат на опашката, за социални помощи. Без перспектива, без бъдеще, без смисъл на съществуване.
Какъв е все пак начина, да се излезе от порочният кръг. Не знам!!!
Има социолози, педагози, социални педагози, народо-психолози и разни там други ЛОЗИ. И вместо да броят колко милиарда ще се вложат в готови къщи или помощи, да се опитат да срежат веригата на порочният кръг.
Между циганите им грамотни, образовани, достойни хора. Всеки от нас има сред познатите си такива. Мисля, че те трябва да нанесат първият удар, вместо да чакат някой да им решава проблемите. С горчивина си спомням един телевизионен диспут, в който две активистки от ромско движение с дипломи за висше образование, грозно и арогантно се съпротивляваха на журналистка, която съвсем добронамерено се опитваше да им каже това, което аз тук описвам. Мисля, че всички ще се съгласите, че неграмотността, кражбите, мързела лентяйството, нежеланието да се работи, примитивният начин на живот, без стремеж към цивилизованост, безотговорното създаване на деца, без мисълта как точно ще бъдат отглеждани те (материални средства, условия за живот, перспективи), пълно отсъствие на стремеж за приобщаване към обществото, в което живеят и зачитане на писаните и неписани закони на това общество. Блокът край Ямбол е ярък пример. А само той ли? За каква интеграция говорим. Тези, които са учили математика повечко знаят от къде тръгва тази дума. С интеграл събираме, присъединяваме едва след като сме подготвили участниците, настроили сме ги на една вълна. Интегрирането изисква двустранно желание за действие. С оправдания за народопсихология и разни там други измишльотини до интеграла няма да стигнем.
Това са нещата, които ни разделят и противопоставят, а не матовата кожа или черната до синкаво коса.
Векове наред циганите са били най-добрите кошничари, калайджии и ковачи. Техните оркестри и до сега съпровождат значителни събития в живота на народа ни. Защо, защо няма кой да разясни на тези хора, че светът се променя и вече не може така както е било. Те също трябва да се променят, в противен случа пропастта между тях и цивилизованата част от населението все повече ще се увеличава. Докога ли? Докога ли обществото ще търпи?
© Снежана Врачовска Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Цветозар,радвам се, че споделяш мнението ми, че инициативата за промяна трябва да дойде от страна на циганите.Да се казва истината не може да е расизъм.С удоволствие ще прочета статията ти. Ще се радвам, ако ми я изпратиш.
-
Много правдиви и логически издържани разсъждения, поздравления! Старая се да не се проявявам като расист спрямо циганите (защото по принцип не се смятам за такъв), но съм на мнение, че промяната трябва да започне от тях, а не от нас. Оправданието, че на политиците циганите са им нужни такива, каквито са сега, и затова няма стремеж към интеграция, не е сериозно. Преди време, около случая в Катуница, написах една статия, в която разсъждавам и в тази насока, и много ме е яд, че тогава не посмях да я предложа някъде за публикация, защото се боях да не се възприеме като расистка. Ако ти е интересно можеш да и хвърлиш едно око: <a href="https://www.facebook.com/notes/%D1%86%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D1%80-%D1%86%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%B2/%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%B2-%D1%86%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D1%84%D0%B0%D0%BD/10150338514559933">Толерантност в целофан</a>
-
Надя, изгледах материала.Нямам в момента звук и гледах само картината.Но Надя, те ходят на училище. Все нещичко ще им остане в главиците , даже и да се оженят на 16.А някои от тях даже ще продължат да учат.
Лордли, зная че темата е голяма и много специална, но все някога и от някъде трябва да се почне решаването на проблема.Бих била много щастлива,ако този материал бъде прочетен от грамотен циганин, който да вземе отношение.Далече съм от мисълта, че аз ще реша проблема.Знам също, че не съм първата, която поставя въпроса, но ако много хора , не прекъснато го поставяме , вярвам , че ще има смисъл. Замислих се ,искаше ми се да кажа резултат, но аз съм реалист. -
Голяма е тази тема, Снежа, а и комплицирана. Поздравления за гражданската позиция!
-
Благодаря ви Дани и Виктор, че обърнахте внимание на написаното от мен.Коментарите ви предизвикаха в мен желание да отговоря.Виктор, чудесно си разбрал и почувствал проблемите, които са нападнали милата ни Родина, но не приемам думата късмет.Това не е късмет а малодушие и примиренчество.Готови сме да отгоним кадърните си деца , а да приемем действителност, която ни смазва. Дани, мисля че традициите се създават и отпадат.Те имат, според мен динамичен характер.Създават се , за да служат и отпадат, когато спрат да са необходими.На ум ми дойдоха поне десет неща, с които бихме се смели ако са се запазили и ги прилагаме като традиция.Искаш ли да се посмееш с мен. Помисли си за вековната традицията на "благата ракия" в първичния и вид с разнасянето на ризата на булката и т.н. Смееш се нали? Как би изглеждала тази древна традиция днес.Да продължавам ли? Традицията служи да обединява някаква общност. Ами ако нашата общност беше запазила традицията за жертвоприношения на хора, знаеш че в древната ни история е имало такава традиция, археолозите го доказват.Въобще не задавам въпроса дали ще приемели някой тази традиция, или традицията да убиват съпругата и да я погребат заедно с мъртвия съпруг. Това са все традиции. Всяка от тях има своето обяснение.А традиция ли е наши мургави събратя да използват чуждото нещастие и да се представят за сирийски бежанци, за да получат помощи. А случвало ли ти се е да погледнеш с какво са напълнени някои торби след получаване на социални помощи? А мисли ли някой какво ще тури на масата пред децата си моята съседка българка, която е трайно безработна и с достойнство и чувство на гордост отказва на опитите за даване на помощ от съседите.Спирам, за да не превръщам коментара в диспут.
-
Много ми хареса написаното. Сетих се за един репортаж на Дойче Веле, който гледах наскоро. Гледайте го, той е на български с немски субтитри. "Един ден с Надка в ромското училище". Тъжна картинка: http://www.dw.de/ein-tag-mit-nadka-in-der-roma-schule/a-17102184
-
Незнам какво да ти напшиша. Усещам, че България в постсоциализма има много лош късмет с развитието и рализацията си. Не стига, че икономиката на страната буквално кърви специалисти емигриращи къде ли не по света, не стига, че се превърнахме на евтина туристическа дестинация и ресурс за евтина работна ръка ами имаме и един от най- големите проблеми с малцинствата съотнесено към населението в световен мащаб. На този фон никой по-добре от България и нейните граждани не вижда проблема и никой не е по-квалифициран да намери решение за него. Франция е просто смешна с напъните си да интегрира циганското малцинство а Англия жалка в опитите си да опази социалните си фондове от новите евопейци.
-
Каквото и да си говорим и както и да ни изглежда, за тях това е традиция и съвсем естествено. Гледала съм предавания за циганите от Ирладия, Америка. И те напускат училище рано и се женят. Само дето са по добре осигурени, според стандарта на страната.
Тези от тях, които искат да учат и да се развиват, се откъсват от общноста. Традиции, култура, образование, икономика, лични амбиции.Това са факторите, които в различна степен определят живота на човека, бил той циганин или българин.
Поздравления Снежи!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
