Значи това е Данчо, съученикът на Станислав, същият този Станислав, с когото цяла сутрин решавахме пресложните за седмокласната му главица, задачи по математика. Миналото лято Данчо се ожени. Ожениха го родителите му.
- Защо, бе Кольо, защо тази сватба? – съпругът ми умееше да контактува с хората. Успяваше да ги предразположи към откровение.
- Как да ти кажа, бе човек. Та да ме разбереш. Докторът каза, че момчето е много болно, няма да го бъде. А нали знаеш, трябва да остане дете след него.
- Така не е честно за момчето. – Упорстваше мъжът ми.
- Абе, те нека се оженят пък после ще му мислим.
Този разговор води мъжът ми с дядото на момчето няколко дни преди сватбата.
И вдигнаха една сватба. Тежка сватба, циганска. С много музика, коли с панделки. Три рокли. Три дена ядене и пиене на корем и т.н. и т. н.
Съпругът едва навършил 14 години, а съпругата на 12.
Да се смееш ли? Да се чудиш ли? Но в никакъв случай не можеш да го възприемеш като нещо нормално. В 21 век, в държава, която се стара ...