12.03.2022 г., 11:19

За демокрацията, хуманизма и магаретата в долапа

637 5 11
2 мин за четене

 

Фейсбук и какво там още беше – отменили изискванията към надзирателите си за ликвидация на „езика на омразата“…

Сега е разрешено да се говори какво ли не – включително заплахи, за всеки руснак. Всеки – от Путин до бомжа…

Което е логично – юберменшовете от Запада си посочиха мишената – унтерменшите от Изтока. Тоя Изток, оня – далечния в Азия, все още е заобикалян.

А аз си мисля – едно време цъкахме копчето на ВЕФ-а не само да хванем Кидика. Най-вече търсехме чуждите радиостанции. Които ни говореха за демокрация, свобода на личността, хуманизъм…

И после, когато ни стовариха тая демокраДция, четяхме едва ли не само западни вестници, слушахме радиа, гледахме телевизии. Защото бяха ни внушили – западната журналистика е свободна, смела, истинска…

Оказа се…

Ама и вие сте го видели, някои даже са разбрали. Макар все още да има хора, които са като магаре, въртящо долап – сучещи се в кръг, вперили поглед в торбичката с ярма на врата, смятащи, че светът е всичко това, около което обикалят…

Оня ден Асошейтед прес пусна снимки – бомбардиран родилен дом. Е, да - ама  българите не сме американци или поамериканчени, та не само гледаме, ами и виждаме.

Виждаме голяма сграда, без поражения – освен изпочупените прозорци. Маса военни, никакви лекари или санитари. Само една бременна – успяла за три снимки да се преоблече три пъти. Празни стаи, в едната бидон с червена боя…

Няма един труп – за мостра барем. Няма родилки, няма апаратура, няма…

Няма убедителност! Не помага даже името на фотографа – известен световен репортер, „случайно“ попаднал баш на място, заедно с единствената в родилния дом /?/ млада жена – оказала се моделка, наистина бременна…

Е, трябва да си хептен зеленскиран /от политически украински – дрогиран/, за да повярваш на фейка…

После чуваме с гордост съобщена новина - председателят на Европейския съвет Шарл Мишел заявил, че върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Жозеп Борел е предложил да се съберат допълнително 500 милиона евро за изпращане на военна помощ за Украйна.

Парите ще се съберат чрез-… Дръжте се! Европейския фонд за МИР???

Да се смееш ли… Помните ли: „Войната е мир!“… Провидец Оруел…

И какво сега?

Демокрацията се оказва измама, хуманизмът – ксенофобия, свободата на словото – метод за професионална лъжа и промиване остатъчните мозъци на магаретата в долапа…

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Коновски Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Парите ще се съберат чрез-… Дръжте се! Европейския фонд за МИР???"
    Сигурно защото няма Европейски фонд за войната.
  • Стойчо,
    мойте уважения.
    Но пак питам - де беше тоя плам, когато убиваха хората в Донбас, Одеса, Киев /застреляха на улицата историка и писател Олес Бузина, много умен човек/?
    Надникни в блога ми, анализирай... Ако одялаш твърдото си мнение, може да се получи скулптура.
  • Георги,отдавна знаеш моето мнение.
    Не играя на:"тука има-тука няма".
    Прекрасно разбирам, че трагикомедията в тази драматургия назрява в трагична еуфория.
    "Ще поживеем,ще видим!"Още един знак, че харесвам руската народна мъдрост!
    Но всъщност, иде реч за съвест и обективност.
  • Благодаря, Красе, Стойчо!
    Стойчо,
    в какъв хладилник криеше тоя плам през последните осем години?
    И, моля те - не демагогствай, не ми преиначавай думите.
    Благодаря!
  • Или казано по друг начин:Президентът на Русия е борец за мир!
    А западът губи силата си пред "справедливата операция на освободителите!"
    Украйна масово посреща гордите витязи с хляб и сол!
    Имам чувството, че създаването на хибридна публицистика е от преди Първата студена война.
    А може би предстои нова гражданска война в Руската империя?!

Избор на редактора

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...