29.10.2014 г., 22:31

За едно откритие

588 0 0
1 мин за четене

Непозната и неизучена, тя бе като нова наука. Когато човек спреше погледа си върху ѝ, в него се зараждаше желанието да я изследва, да се зарови в същността ѝ, да разбере всичко за нея - всяка съкровена тайна, всяка мисъл, всяко желание. Да я завладее и да си я присвои. Да възкликне величествено "Аз я открих, аз я изследвах, следователно тя вече ми принадлежи!" и да си я присвои.

Но уви - тя бе далечна, недосегаема, не се поддаваше на експерименти и проучвания. Много люде искаха да се докоснат до нея и много се проваляха. Не успяваха да достигнат до нея. Не успяваха да се докоснат до плътта ѝ, да вдишат аромата ѝ, да я вкусят и да я почувстват. Не достигаха и сърцето ѝ. То като че ли липсваше. Имаше такива, които смятаха, че го е скрила някъде, заключила го е в ковчеже в банков сейф или го е заровила в някое далечно селце да тупти под земята, по ценно и от тракийско съкровище.

Много се заплитаха в телените огради по пътя към душата ѝ, някои преминаваха отвъд нея, само за да бъдат сломени от ледения ѝ поглед, а други оставаха кървящи в бодливата тел или се отказваха още преди да са я докоснали.

Не бе лесно да я имаш. По-скоро бе невъзможно. Само избрани смъртни люде можеха да се докоснат поне за миг до нея. И след това я благотворяха. Веднъж докоснали я, тя ставаше богиня за тях - омайна, красива, изпълнена с доброта, заслепяваща слънцето и пленяваща умовете - превръщаше се в изкусен серафим, потрепващ с шестте си криле. Ставаха нейни поклонници, роби, бяха готови да изпълнят всяка нейна прищевка, желанието ѝ ставаше заповед за тях.

Те спираха да я желаят, да искат да я притежават, желаеха само да и служат. Но в един момент тя се уморяваше от подтичването им в краката ѝ и просто изчезваше, като привидение, сливаше се с въздуха, изгубваше се сред сенките, сякаш никога не е съществувала, оставяйки ги бездушни да скитат сред тъмата, изгубили красотата, изгубили своята богиня, своя ангел, своето слънце.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дъсти Страйнджър Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...