За хляба и обичта...
Съчки пращяха. В лозята горяха Матеевите къщя. Огнените езици ближеха дървените стрехи. Клъвнаха и конопените въжета на люлката на малкия Матейко, увиснала самотна на крушата. Земята се тресеше под подплашените крака на полските работници. Разпилян бе и хорският ум…
Братовчедката Невенка бе хванала братчетата си за малките им ръчички и тичаше. Матейко пищеше в люлката. Бе забравен в пожара, бе забравен и след смъртта на майка си… Само един бял гълъб пърхаше безпомощно с криле наоколо… Другите, които отглеждаха в дървените постройки, измряха с овъглени крила.
Дона го роди, насилена от лудия Продан. Но инфекция я погуби и бебето ù остана на ръцете на брат ù Янко. Той ù обеща, че Матейко ще има хляб, докато стане пълнолетен, докато не се влюби…
Пожарът в бараките деформира телцето на Матейко. По душата му полепна черно-сивкава пепел. Раните под свлечената и набръчкана кожа не заздравяха. Грозничкият Матейко заприлича на старец. В дома на вуйчо му получаваше само хляб… Но обич не знаеше какво е… Бе сам и забравен. Дори вуйчовите му деца го гледаха ядно, когато искаше да поиграят…
- Научете и мен да жомам! - казваше с копнеж Матейко.
- Зверче - обръщаха се присмехулно към него. - ще ни съсипеш играта.
Натъжен, присядаше до прозореца и надничаше с любопитство зад капаците му…
Веднъж чу тихо почукване по стъклото… Отвори прозореца и се огледа. На рамката замислено крачеше бял гълъб. Гледаше закачливо в очите на Матейко и безгласно му говореше. Сякаш казваше: „ Дойдох, за да не си самотен”.
-Ти за мен ли си дошъл, приятелче? - попита зарадван Матейко.
Момчето начупи останалата му питка и подаде ръка към гълъба. Птицата клъвна доверчиво едно парче и се отдалечи малко от ръката му.
- Аз приятели нямам! - кажа тъжно момчето и погледна птицата. -Идвай, за да не съм самотен… Никога повече самотен! Защото знаеш ли, че щастието е хубаво, когато имаш с кого да го споделиш, когато имаш за кого да се усмихнеш.
Гълъбът сякаш кимна в съгласие и отлетя. Идваше всяка вечер, за да слуша момчето.
Матейко, възбуден от срещата си с новия приятел, с нетърпение очакваше пристигането на птицата, още при появата на първата звезда на небето. Заобича птицата …
- Ела при мен! Ще ти разкажа приказка! - каза Матейко и грабна гълъба. Сложи го в стъклен буркан и заразказва. Но сънят го обори и заспа. Утрото го разбуди с тревожна мисъл в гърдите… В буркана бе останало вкочаненото и изпънато като струна тяло на птичето… То бе мъртво.
Матейко заплака, грозното му личице се набръчка от болка. Единствената му обич си бе заминала. По вървите на душата му пълзеше отровна хлад. Свобода и обич не се крадат. На масата се търкаляше само сухият хляб…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Явор Стефанов Всички права запазени
