За хляба и обичта...
Съчки пращяха. В лозята горяха Матеевите къщя. Огнените езици ближеха дървените стрехи. Клъвнаха и конопените въжета на люлката на малкия Матейко, увиснала самотна на крушата. Земята се тресеше под подплашените крака на полските работници. Разпилян бе и хорският ум…
Братовчедката Невенка бе хванала братчетата си за малките им ръчички и тичаше. Матейко пищеше в люлката. Бе забравен в пожара, бе забравен и след смъртта на майка си… Само един бял гълъб пърхаше безпомощно с криле наоколо… Другите, които отглеждаха в дървените постройки, измряха с овъглени крила.
Дона го роди, насилена от лудия Продан. Но инфекция я погуби и бебето ù остана на ръцете на брат ù Янко. Той ù обеща, че Матейко ще има хляб, докато стане пълнолетен, докато не се влюби…
Пожарът в бараките деформира телцето на Матейко. По душата му полепна черно-сивкава пепел. Раните под свлечената и набръчкана кожа не заздравяха. Грозничкият Матейко заприлича на старец. В дома на вуйчо му получаваше само хляб… Но обич не знаеше какво е… Бе сам и забравен. Дори вуйчовите му деца го гледаха ядно, когато искаше да поиграят…
- Научете и мен да жомам! - казваше с копнеж Матейко.
- Зверче - обръщаха се присмехулно към него. - ще ни съсипеш играта.
Натъжен, присядаше до прозореца и надничаше с любопитство зад капаците му…
Веднъж чу тихо почукване по стъклото… Отвори прозореца и се огледа. На рамката замислено крачеше бял гълъб. Гледаше закачливо в очите на Матейко и безгласно му говореше. Сякаш казваше: „ Дойдох, за да не си самотен”.
-Ти за мен ли си дошъл, приятелче? - попита зарадван Матейко.
Момчето начупи останалата му питка и подаде ръка към гълъба. Птицата клъвна доверчиво едно парче и се отдалечи малко от ръката му.
- Аз приятели нямам! - кажа тъжно момчето и погледна птицата. -Идвай, за да не съм самотен… Никога повече самотен! Защото знаеш ли, че щастието е хубаво, когато имаш с кого да го споделиш, когато имаш за кого да се усмихнеш.
Гълъбът сякаш кимна в съгласие и отлетя. Идваше всяка вечер, за да слуша момчето.
Матейко, възбуден от срещата си с новия приятел, с нетърпение очакваше пристигането на птицата, още при появата на първата звезда на небето. Заобича птицата …
- Ела при мен! Ще ти разкажа приказка! - каза Матейко и грабна гълъба. Сложи го в стъклен буркан и заразказва. Но сънят го обори и заспа. Утрото го разбуди с тревожна мисъл в гърдите… В буркана бе останало вкочаненото и изпънато като струна тяло на птичето… То бе мъртво.
Матейко заплака, грозното му личице се набръчка от болка. Единствената му обич си бе заминала. По вървите на душата му пълзеше отровна хлад. Свобода и обич не се крадат. На масата се търкаляше само сухият хляб…
© Явор Стефанов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря!
-
трогната съм и очарована...
чета те с удоволствие...и ти се радвам. -
-
Прекрасно!!!
-
На теб дължа,че стигнах до тук днес...Благодаря,че повярва в мен,че ме покрепяше,че държеше ръката ми да не падна,че ме изправяше над водата,когато започвах да се давя...Прегръщам те за топлата ти човечност,с която гледаш на всичко заобикалящо...Казах ти и вчера "Гледаш мило живота,но той не гледа по същия начин на никого"...
-
Много хубав разказ! Поздравявам Петя за оказаната помощ!
-
Благодаря на всички вас, които сте оценили това произведение, но то нямаше да бъде сътворено ако не бе Петя Цанева.
-
Харесах!
-
Галена и Ивайло,благодаря ,че наминахте!
-
Красиво изречено! Ясу, Яворе!
-
Великолепно! Вълнуващо, трогващо. Поплаках, помислих и пак го прочетох. Благодаря ти за тези мигове!
-
Благодаря ви Елица,Бони,Бояна,Ели,Даша,Весислава за милите думи!Разказът се роди случайно.Надявам се да ви е допаднал.
-
Аз откривам дълбок подтекст в постъпката на детето.
Че необичамият не може да даде любов.
Матейко обича гълъба. Но - с любов, която убива...
Поздравления, Явор!
Паднало ти се е най-хубавото име за мъж.
Бъди! -
Точно и вярно. Тези, до които обаче трябва да стигне няма да го прочетат. Всяка прилика с "истински" семейства не е случайна. Това е и една от главните причини за липсата на прояви на хуманност от подрастващото поколение.
-
Мъдрост и непреходна истина струи от всеки ред в разказа ... а колко малко трябва на човек, за да бъде щастлив ... "щастието е хубаво, когато имаш с кого да го споделиш, когато имаш за кого да се усмихнеш". Поздравявам те!!!
-
Благодаря ви!
-
Много силен разказ с много смислови наслагвания, поне за мен.
"Свобода и обич не се крадат." Вярно е, трябва да се заслужат!
Поздравления! -
Да, Явор, да, така е. Лошото е, че често "жомим" пред такива истини. Поздравявам те и ще продължа да те чета.
-
Знаеш как реагирах на разказа ти вчера...Онези топли пламъчета горяха в очите,докато разказваше! Ще запазя за себе си този миг...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
