ЗА ЖИВОТА НА ЕДНА МУХА

             “Ученикът застанал с хваната в мрежата пеперуда и решен да изпита мъдростта ня своя учител, попитал : “Учителю, да я убия ли или да я пусна?”  Мъдрецът отговорил: “Сине, животът е в твоите ръце.””

            Нервите ми се скъсаха. Цяла вечер стоя права, като хипнотизирана, с очи, вперени в тавана. И по-специално в електрическата крушка, около която се върти една муха. Монотонното ù бръмчене взе да ми бръква в мозъка.

            - Искаш да те убия ли – съсках гневно аз – Цяла нощ ли ще те чакам да излезеш в светнатото антре, а аз да стоя като наказана в тъмната стая?

            То не бе разтваряне на  врати, хлопане на столове и размахване на кърпа... И все с надежда, че мухата ще излезе. Доброволно.

            Но тя... не. Не.

            Ядосах се още повече. Седнах на леглото и ù казах:

            - Добре! Щом не искаш... Ако трябва, цяла нощ ще те чакам да кацнеш навън.

            Но насекомото се въртеше тревожно, блъскаше се о тавана. Всяко мое движение го плашеше и стресираше все повече и повече...

            Е-е! Исках да бъда добра с нея, да запазя живота ù. Но търпението ми се изчерпа. В крайна сметка и аз съм живо същество, нощ е и...

            - Искам да спя-я! Бясна съм ! Кога най-сетне ще спре да се върти.

            Станах, отворих отново към осветения коридор и изгасих стаята.

            Този път не се наложи да развявам гневно кърпата из въздуха. Изплашената муха излезе навън като стрела.

          Най-сетне малко  спокойствие!   

            Е-ех, какво ли не прави човек за живота на една муха... А тя дори не му е благодарна за това и най-нахално утре пак ще се самопокани през отворената ти врата, даже и без да почука.

           - Какво-о-о? Имало още една.