След като се опиташ да изчетеш трудовете на всички велики умове, които са се раждали и умирали на този свят (тук-там спестяваш усилие и разчиташ на преразкази на твои приятели), е твърде вероятно да бъдеш споходен от странното усещане, че единственият текст, който би те изненадал, е този на собствения ти некролог. И тъй като той още не е написан, а ти имаш крещяща нужда да се впечатляваш от писмени послания, някак напълно логично ти хрумва иначе тривиалната идея за самоубийство. Единственият проблем е, че нито една от известните ти религии (а ти си запознат с всички официални и с някои от сектантските) не ти гарантира, че ще можеш да го видиш този любопитен некролог. А ти държиш да се запознаеш със съдържанието на първия, този, който оповестява колко са опечалени близките и в колко часа и къде ще бъде погребението. Другите не са толкова вълнуващи, другите са като рождените дни, просто отброяват годините. Първият е изключителен, особено като си представиш пред него израженията на всички ...