ЗА КАБЕЛИТЕ, ПАРАТА И ЗАГОРЕЛИЯ БОБ

            Аз нали ви казах, че от моя прозорец виждам морето. Виждам, ама вече само половината. Другата ми я скриха с една кооперация. Бях се ядосал и аха да се преместя в нея, и те построиха пред нея друга. Думата ми, обаче не е за това, а за туй що стана вчера подир обяд, на паркинга между тези два развалящи ми гледката инвестиционни проекта на бивш местен парламентарист.

            Седим си аз на бюрото до джама и редувам погледи към отблясъците на слънцето в сините вълни с прегледа на любимият ми литературен сайт, кога нещо си ми отвлече вниманието и от двете. Загледах се аз в това нещо, което се състоеше от скупчили се между кооперациите 20-тина души, полицейска кола и 4-рима с каски и светлоотразителни жилетки. Върнах се отново към стихото от сайта, но в полезрението ми попадна репортерската кола на телевизията и любопитството ми не устоя на нарастващото изкушение.

            Присламчвайки се към тълпата и надавайки меко ухо, бързо се внедрих в ситуацията. Всички чакали министърката, която щяла да гледа, как ще режат кабела на местна кабеларка, който беше провиснал като прани гащи между двете кооперации. Чакали я, ама тя закъснявала вече 30 минути. Почаках я и аз около пет, но нали бях сложил боб на котлона, се прибрах. Ама вижте сега, какви ми дойдоха на ум, дорде го чаках да уври:

            „Като го гледам целият ни град как е опайжинясал в кабели и ако за всеки трябва да се чака по 30 минути за рязане в министерско присъствие, ще ли ни стигне туй хилядолетие?”

            Сетих се и за един стар виц, за който побийваха навремето, дето „се състезавали параходите на социализма и капитализма, и нашия уж водел ама взел да изостава. Привикали капитана в политбюрото да го питат що не стига парата, а той – ми щото всичката отива за свирката”.

            „Хубав виц, ама стар. Сега, нито е социализъм, нито параходи има, пък на...”, замислих се издълбоко над проблемата и... си загорих боба.