26.08.2017 г., 22:12

За лудостта, бездуховността и съмненията

609 2 0
1 мин за четене

          Взирам се в небето и разсъждавам върху всички тези вселенски теми, които останалите хора или презират, или просто отбягват по неведоми и необясними в моите очи причини. У мен се заражда въпроса кой всъщност е лудият? Дали това съм аз, двадесет годишния младеж, когото всички оприличават на шестнадесетгодишен, и който води полуаскетичен живот, прекарвайки близо една трета от времето си в четене на история, или лудите са тия люде, които вършат безброй небогоугодни дела и които нито за миг не поглеждат към небесните селения, за да намерят отговорите на тия въпроси, които са стари колкото човешкия вид... Наистина ми се иска стремежът към самоусъвършенстване да не бъде гледан с толкова мрачен поглед... Наистина ми се иска да намеря някоя словесна твар, на която да споделя всички свои мъки, които междупрочем навярно са неизброимо множество, подобно на пясъка в морето и на звездите  нощното ясно небе.  Наистина ми се иска животът да беше различен...  Колко жалко, че мечтите не се осъществяват просто с едно щракане на пръстите... колко жалко... Винаги лудите са тия, които търсят. Никой не гледа с недоумение тия, които мислят единствено и само за своето физическо оцеляване. Ето Ви една човешка драма... Ето Ви един проблем, наличен във всеки един отрязък от време, от сътворението до ден днешен... Бездуховността... пустата бездуховност... Тя одира човешките съзнания така, както хищник одира своята жертва. Тя е най-страшният враг, срещу когото се е изправяло човечеството. Струва ми, се че пламъците на тая битка ще бушуват още дълго... Как ми се иска да повярвам, че крайният резултат ще бъде положителен... как ми се иска... и как същевременно съмненията в мене надделяват...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Андрей Андреев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...