14.09.2006 г., 17:58 ч.
За нея
През онзи декемврийски следобед се запознах с нея.
- Здравей – каза тя.
- Здрасти – отвърнах.
После зимата стана по –топла.
Лежахме в старото легло в нейното ателие,
говорихме съблечени и всичко това беше красиво.
Тя ставаше и приготвяше нещо за хапване,
а аз пишех до късно,въпреки че никой не публикуваше
разказите ми. Аз ги пишех за нея.Да, може би за
нея правех всичко тогава.
Излизах само за малко, купувах някаква храна,
много цигари ,някаква бутилка и бързах в заледените
улици да се върна и да потъна отново в топлото й.
После припадъците й зачестиха и се налагаше да звъня
на нощните линейки.
“Благодаря,че се запознахме” – каза тя в онази нощ,
а на сутринта не можах да я събудя.
Дойде пролетта с всичките си цветове и мирис на
ново.
Събуждах се брадясал и сам, а пролетните нощи
говореха, плачеха и пиеха.
“Може би ще чуя отново нейното “здравей”,
нали?”- питах стаята.
Стаята мълчеше, заслушана в някакъв долитащ
отдалеч тъмен, топъл,красив женски смях.
- Здравей – каза тя.
- Здрасти – отвърнах.
После зимата стана по –топла.
Лежахме в старото легло в нейното ателие,
говорихме съблечени и всичко това беше красиво.
Тя ставаше и приготвяше нещо за хапване,
а аз пишех до късно,въпреки че никой не публикуваше
разказите ми. Аз ги пишех за нея.Да, може би за
нея правех всичко тогава.
Излизах само за малко, купувах някаква храна,
много цигари ,някаква бутилка и бързах в заледените
улици да се върна и да потъна отново в топлото й.
После припадъците й зачестиха и се налагаше да звъня
на нощните линейки.
“Благодаря,че се запознахме” – каза тя в онази нощ,
а на сутринта не можах да я събудя.
Дойде пролетта с всичките си цветове и мирис на
ново.
Събуждах се брадясал и сам, а пролетните нощи
говореха, плачеха и пиеха.
“Може би ще чуя отново нейното “здравей”,
нали?”- питах стаята.
Стаята мълчеше, заслушана в някакъв долитащ
отдалеч тъмен, топъл,красив женски смях.
© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
ще има още топли зими в живота ти, Ханк
-
Прекрасен стихо-разказ, реален до болезненост...
-
Извинен си, Хенри! Поздрав ... с усмивка!
-
Благодаря ви и ме извинете.Исках да го пусна на разкази,всъщност.Хенри
-
Едно присъствие може да промени познатите усещания за сезоните- зимата -да бъде по-топла, а пролетта да загуби цветовете и мириса си.
Тъжно е "новото", но животът трябва да продължи и дано твоята стая се огласи отново от "топъл, красив женски глас", макар че някои неща никога не могат да бъдат забравени.
Поздрав, Хенри! -
"Стаята мълчеше, заслушана в някакъв долитащ
отдалеч тъмен, топъл,красив женски смях."
Прочетох стихът ти и замълчах...
Може би, Хенри, може би отново ще чуеш гласът и! -
Хубаво е,но много ме натъжи.
Поздрав и....
отново без усмивка... -
Много тъга, но и много хубаво обрисувана! Поздрави!
За този раздел ли е?
-
Художник си, Ясене...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Болезнено-реален е...
Прегръщам те!