14.09.2006 г., 17:58

За нея

1.5K 0 10
През онзи декемврийски следобед се запознах с нея.
- Здравей – каза тя.
- Здрасти – отвърнах.
После зимата стана по –топла.
Лежахме в старото легло в нейното ателие,
говорихме съблечени и всичко това беше красиво.
Тя ставаше и приготвяше нещо за хапване,
а аз пишех до късно,въпреки че никой не публикуваше
разказите ми. Аз ги пишех за нея.Да, може би за
нея правех всичко тогава.
Излизах само за малко, купувах някаква храна,
много цигари ,някаква бутилка и бързах в заледените
улици да се върна и да потъна отново в топлото й.
После припадъците й зачестиха и се налагаше да звъня
на нощните линейки.
“Благодаря,че се запознахме” – каза тя в онази нощ,
а на сутринта не можах да я събудя.
Дойде пролетта с всичките си цветове и мирис на
ново.
Събуждах се брадясал и сам, а пролетните нощи
говореха, плачеха и пиеха.
“Може би ще чуя отново нейното “здравей”,
нали?”- питах стаята.
Стаята мълчеше, заслушана в някакъв долитащ
отдалеч тъмен, топъл,красив женски смях.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...