За нея
През онзи декемврийски следобед се запознах с нея.
- Здравей – каза тя.
- Здрасти – отвърнах.
После зимата стана по –топла.
Лежахме в старото легло в нейното ателие,
говорихме съблечени и всичко това беше красиво.
Тя ставаше и приготвяше нещо за хапване,
а аз пишех до късно,въпреки че никой не публикуваше
разказите ми. Аз ги пишех за нея.Да, може би за
нея правех всичко тогава.
Излизах само за малко, купувах някаква храна,
много цигари ,някаква бутилка и бързах в заледените
улици да се върна и да потъна отново в топлото й.
После припадъците й зачестиха и се налагаше да звъня
на нощните линейки.
“Благодаря,че се запознахме” – каза тя в онази нощ,
а на сутринта не можах да я събудя.
Дойде пролетта с всичките си цветове и мирис на
ново.
Събуждах се брадясал и сам, а пролетните нощи
говореха, плачеха и пиеха.
“Може би ще чуя отново нейното “здравей”,
нали?”- питах стаята.
Стаята мълчеше, заслушана в някакъв долитащ
отдалеч тъмен, топъл,красив женски смях.
- Здравей – каза тя.
- Здрасти – отвърнах.
После зимата стана по –топла.
Лежахме в старото легло в нейното ателие,
говорихме съблечени и всичко това беше красиво.
Тя ставаше и приготвяше нещо за хапване,
а аз пишех до късно,въпреки че никой не публикуваше
разказите ми. Аз ги пишех за нея.Да, може би за
нея правех всичко тогава.
Излизах само за малко, купувах някаква храна,
много цигари ,някаква бутилка и бързах в заледените
улици да се върна и да потъна отново в топлото й.
После припадъците й зачестиха и се налагаше да звъня
на нощните линейки.
“Благодаря,че се запознахме” – каза тя в онази нощ,
а на сутринта не можах да я събудя.
Дойде пролетта с всичките си цветове и мирис на
ново.
Събуждах се брадясал и сам, а пролетните нощи
говореха, плачеха и пиеха.
“Може би ще чуя отново нейното “здравей”,
нали?”- питах стаята.
Стаята мълчеше, заслушана в някакъв долитащ
отдалеч тъмен, топъл,красив женски смях.
© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.
