4.07.2012 г., 13:41 ч.

За някои неща просто не ми се говори 

  Проза » Разкази
1012 0 6
7 мин за четене

Приятелите ми казват, че съм стар ерген по рождение, и мисля, че са прави.
Винаги съм имал малко по-предпазливо отношение към връзките си с противоположния пол, сякаш инстинктивно съм усещал склонността на представителките му да навлизат твърде шумно и недискретно в личното ми пространство. По тази причина, докато всичките ми познати вече бяха женени или живееха на семейни начала с половинките си, аз бях имал всичко на всичко само едно подобно няколко месечно съжителство, и още тогава се зарекох, че ще е последно.
Не мога да скрия, че в един момент бях силно впечатлен от перспективата да споделя живота си с тази млада жена, изглежда бил съм влюбен, защото с друго не мога да си обясня този период на временно умопомрачение. Понеже, откакто живея сам, съм свикнал с точно определения, създаден от мен порядък в дома си, и някъде малко след третия месец ми стана ясно, че тая няма да я бъде. Все по-трудно преглъщах незначителните на пръв поглед, но дразнещи дребни намеси в дома и в живота си изобщо, които с времето заплашваха да придобият небивали размери.
И един ден, когато я заварих с цяла група нейни приятели вкъщи, разбрах, че това е краят. Иначе съм кротък човек, не помня да съм избухвал и да съм правел сцени, но тогава наистина не издържах. Скъпият ми персийски килим, дето чак от Истанбул съм го крепил в прегръдките си, беше абсолютно съсипан, а някакъв космат грозник току пред очите ми си угаси фаса в изящната купичка от оригинален майсенски порцелан, до която дори не знам как тези вандали се бяха докопали. Обаче все едно загаси фаса си направо в сърцето ми, изревах като див звяр, и оттам насетне някои подробности дори ми се губят, явно не съм бил на себе си.
Оттогава станах още по-предпазлив, все имах усещането, че попадам на жени, които след няколко срещи вече започваха да се държат твърде собственически и дори не правех намек да ми погостуват. Вече знаех какво можеше да произтече от това. Изглежда, напук на ясно изразените ми староергенски навици, излъчването ми беше на наивен добряк – лесна плячка за всяка жена със сериозни намерения. Изглежда не можеха отведнъж да разберат, че мен идеално ме устройва да обичам чисто и безкористно малко по-дистанцирано, без ангажименти.
Проблемът беше, че повечето от жените, склонни да приемат подобни отношения, не бяха точно моя тип – бяха твърде повърхностни, груби и небрежни. А вече бях забелязал, че когато човек е небрежен в отношенията си с хората, той е такъв и във всичко останало, а споменах, че съм човек на реда.
Нещата приеха по-различен облик, едва след като една много атрактивна дама силно привлече вниманието ми. Наскоро беше издала книга с интригуващото заглавие „Предимствата на неангажиращия секс” и аз бях много впечатлен от факта, че една толкова привлекателна жена може да бъде и толкова интелигентна. Имахме общи познати, така че случваше се да сме в една компания и вече имах някои впечатления за нея. Например забелязах, че всъщност е една много романтична и нежна душа, и реших да направя всичко възможно, за да ме забележи и тя. Така че една вечер намерих сгоден момент да останем насаме и се заех да я ухажвам по възможно най-подходящия начин, който можех да си представя. Едва ли някоя жена би останала безразлична.
- Виж, миличък – мило ме погледна с невинно сините си очи тя, след като ме изслуша с израз на едва доловима досада – Много си симпатичен, наистина, обаче аз никак не си падам по подобни лирични обяснения. Нима не си чел книгата ми?
- Аъъ... – заекнах, защото се смутих силно – бях дал всичко от себе си, бях я наблюдавал и съвсем не очаквах точно такава реакция. А освен това не бях чел и книгата, разбира се. Смятах, че заглавието казва всичко, което ми е важно. Но нали съм с доста пъргава мисъл, бързичко се окопитих – Виж, просто не мога да скрия, че страшно си падам по теб, сигурно си личи и от самолет. Така че какво ще кажеш аз да правя красива и страстна любов с теб, а ти – да правиш всичко, каквото сметнеш за необходимо. Включително и неангажиращ секс.
Честно казано, получи се много добре, защото тя оцени високо както чувството ми за хумор, така и приятното преживяване в леглото след това. До такава степен си паснахме, че по едно време в мен започна да се промъква коварната мисъл какво ли ще е, ако заживеем заедно. Защото се оказа, че е разведена и живее сама, а атмосферата в дома ù много ми допадаше. Всъщност най ми допадаше това, че прекарваме повечето си време заедно именно в дома ù, а моят апартамент си оставаше моята запазена територия. Разбира се, предпочитанията ми нямаха никаква материална насоченост, макар да не можех да не отбележа факта, че нейният дом в сравнение с моята ергенска дупка, си е един истински оазис на лукса, а тя подготвяше още подобрения. Типично женският уют ми понасяше учудващо добре, ласкаеше ме нежната ù грижа и ненатрапчивата суетня около мен, за да се чувствам удобно в дома ù. За бога, стигнах до там дори да харесвам безбройните ù плюшени играчки в спалнята, а когато приготвяше вечеря за двама ни, или дори само едно кафе, направо се разтапях от удоволствие.
Не бях наивник и знаех много добре, че по принцип това са част от многобройните женски хитринки, с които да привържат един мъж към себе си и той да се окаже впримчен в едно трайно съжителство. Но в този случай нямах основания да се тревожа от това, все пак си бях направил труда да прочета книгата ù, и бях много доволен от прочетеното – то напълно съвпадаше с моите възгледи по тези деликатни въпроси. Нещо повече – дори се улових да се притеснявам, че тази удобна връзка може да се окаже по-нетрайна, отколкото ми се иска.
И точно когато най-малко очаквах, появи се трети човек и смути безоблачната ни идилия. Оказа се, че съществува дъщеричка, която учи и живее при татко си в чужбина, и преди изпитната си сесия е дошла да почете на спокойствие при мама, за разнообразие. И за мое огромно разочарование, разбира се, макар и да не го показах, дори се опитах да демонстрирам известна дружелюбност. Но бързичко стана ясно, че и двамата не сме си особено симпатични, и избягвахме да се засичаме по възможност. Което неминуемо означаваше, че започнаха посещенията вкъщи, и – ща-не ща, се наложи да наруша принципите си относно домашната неприкосновеност. И понеже тя се оказа наистина много дискретна и внимателна жена, а и отношенията ни наистина ставаха все по-близки, доверих ù се до така степен, че дори ù дадох резервния си ключ. За мен това беше един жест на изключителна близост и привързаност, равносилен на любовно обяснение, и много се развълнувах. Скоро открих, че този път не съм се излъгал – тя стриктно спазваше моя ред вкъщи, а и нямаше нищо по-приятно от това една мила жена да те очаква с вечеря и ведро настроение.
Една вечер обаче ми съобщи, че на другия ден очаквала майстори вкъщи, и понеже там нямало как щерка ù да учи, дали ще бъде възможно да ù даде ключа, за да отиде у дома, докато съм на работа. Прозвуча съвсем невинно на пръв поглед, макар мен веднага да ме бодна едно неприятно усещане, но пък молбата ù дойде твърде изненадващо, та нямах никакво смислено извинение, за да откажа. А и в крайна сметка, какво пък, казах си, нали става въпрос само за едно момиче с учебник в ръка, човек трябва да прави понякога компромиси в името на една такава приятна връзка като нашата.
И макар да си имах едно на ум, все пак се стреснах, когато домоуправителят ми се обади. Беше изключително афектиран, наговори ми цял куп грубости, преди да разбера, че става въпрос за някаква силна музика от вкъщи, която тормозела целия вход, хората се оплаквали, а аз не съм отварял, що за безобразие било това. Нямах търпение, нито нерви да изслушам цялата тирада, хукнах към вкъщи, предусещайки, че силната музика и кавгата с комшиите ще са ми най-малкият проблем. И някак дори не се изненадах, че когато най-после вратата на дома ми се отвори, посрещна ме не друг, а точно онзи космат грубиянин, когото познавах от друга една подобна сбирка в дома си. Няма да се впускам в подробности, само ще кажа, че този път пораженията бяха дори по-големи от тогава, вероятно защото и групичката беше по-многобройна, макар че беше прекалено задимено, за да съм сигурен.
Малко по-късно, докато се лутах като изгубена душа сред руините и не знаех откъде по-напред да започна разчистването, се обади майка ù и ми стана ясно, че дъщеричката изобщо не я е просветлила относно днешното си учене в дома ми. В този момент разбрах, че оттук насетне за тази жена няма да мога да мисля по друг начин, освен като за „майка ù”. И веднага ми стана ясно откъде да започна разчистването всъщност.
Понякога все още се засичаме по приятелски сбирки, но мисля, че така и не разбра кое точно охлади отношенията ни. За някои неща просто не ми се говори.

© Христина Мачикян Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Голяма разказвачка си! Поздравления!
  • Шест плюс за този великолепен разказ! И сто пъти браво!
  • Хубав ден, мили хора, благодаря ви за слънчевото настроение, което ми донесохте!
  • Невероятно как с лекота влизаш в кожата на мъж!Създаваш неповторима илюзия! Харесвам стила ти!Интересен разказ!Поздрави!
  • Kakво да говорим, хубав разказ!
  • Някои неща просто ги можеш! Много ми хареса, Христина!
Предложения
: ??:??