За обичта 3

                Хапнахме в крайбрежна таверна по полувин печено пиле, салати, студена бира.

- Харесва ли ти - попитах

- Ох, не съм си представила никога, да ям и пия с настървение и то осолена цялата, здравословно е нали - през смях отговори.

В къщи пръскалата  работеха, миришаше на свежест.

- Радост, има топла вода в банята колкото искаш, на слънчев колектор е, ще ти оставя отвън хавлии, а аз ще приготвя отвън на  верандата да пийнем и по чаша студено бяло вино.

Застелих нова покривка, оправих възглавниците, после ще запаля ароматна свещ.

- Петьоо, водатаа,... от къде се спираа - провикна се Расослава.

Колко му е да вкараш един здрав мъж в капана

- Ако не може от душ батерията, горе в дясно има кран

- Не могааа...

- Добре, добре, идвам

Отварям вратата и струя вода  от подвижният душ върху ми. Облива ме от главата до петите.

- А такаа, пада ти се - смееше се по детски тя  - Да ме оставиш сама в банятааа 

- Ах тии, палавнице,...сега ще видиш ти.

Дрехите ми се разхвърчаха, пипнах си го за кураж...

Нежни дамски ръчички ме галеха с гъбата, после само ръчички, обливаха ме с вода. Ръчичките й го намариха, разтъркваха нежно шампуана, гъделичкаха го отдолу,  водната струя барабанеше по него.

Какво проверява, ще го изтърка от миене. Водата спря. Повдигна го нагоре и се прилепи в него.

Жадните й устни намериха моите. Ръцете ми галеха  твърдите й полукълба, притисках ги.

Наведох се, прихванах я през  коленете и рамената и понесох към спалнята.

Тя бе притворила очи, устните й  шепнеха  нещо, телцето й  потреперваше в ръцете ми.

Беше най-лесното, бут и готово, и после играта ''напред-назад''. Но, не.

Ръцете ми масажираха настръхналите пъпки, шепите ми се пълнеха с моминската й гръд..

Тя говореше на пресекулки нещо неразбираемо.

Тръгнах с устни надолу. Сепнах се изведнъж, гледал съм го и аз  на СД, но ако това е част от любовната им игра и аз я повтарям... Само облизах пъпчето й.

Галех вече междукрачието , усещах пулсациите на хълмчето. Краката й се свиха и направиха място, хвана го за да го насочи, побутнах нежно, и още по-нежно се отдръпнах.

Радослава се  въртеше настъпателно .и стенеше.

- Сега, сега...искам те в мене,...нее,  не бягай

Оставих й го. Намери мястото му, замря така, не, този път няма да избяга, предвижи се напред недишаща.. Усещах топлинката, която го обгръща, пулсираше в нея.

Отдръпнах се бавничко, тя го догони...

Пръстите й се забиваха е гърба ми.

Има ли значение коя цифра изписва, 33 или 88,... беше приятно.

Нежен звук се изтръгна от нея. Отпусна се за няколко секунди. Чувствах еласичността  на мускулчетата там долу, пораздвижих се. Кръстоса крака на кръста ми и остана във въздуха...

Бях заклещен отвсякъде.

Усещах, че набъбва до краен предел,... отново женска интуиция, повдигна се и замря.

Нов звук  на удовлетвореност и остана така в очакване.

Не закъсня. На силни тласъци избухнах в нея.

Поразмърда се след малко за да докаже, че е оживяла и пулсациите му са на правилното място.

Отпусна крака и за награда нежна зашеметяваща целувка.

Дали не й тежа, опитах се да стана, но срещнах съпротивата й. Зацелувах  мокрото й челце, бузките, не мърдах много за да не изкочи...

Лепнехме, но не бързахме  да се оттървем един от друг.

Беше ни така приятно. Любов без излишни приказки и обещания, любов заради самата любов.

               Студеното вино остана за друга вечер. 

На Радослава и бе интересно всичко из селото. Непознати хора ни поздравяват с '' Калимера...'', усмихваха се приятелски, кирия Ефросия съседката, донесе сладко от портокалови корички, барба Стаматис даде прясно  уловена риба.

А ние обикаляхме  из таверничките и кафенетата.

- То тука  заведения на всеки ъгъл, както едно време е било у нас, на всеки ъгъл ОФе клуб- смееше се тя- И чудно, навсякъде радушни и усмихнати хора.

Връщахме се от ''На кръстопът '', поспирахме се за продължителна целувка или гледахме ярките звезди  и заслушани в песента на щурчвтата.

- Умори ли се - попитах

- Защо,... не съвсем - отговори унесено

- Защото искаш ли да те нося на гръб

- На гръб ли,... Петьо, даже не си и спомням, някой да ме е  носил  на гръб -смирено рече тя - Какво трябва да направя

- Е как какво, да се качиш на гърба ми и да се държиш да не паднеш. Няма да препускам.

Приклекнах, тя се покачи на гърба ми, хванах свитите й кракс и тръгнах. Нежно усещане, да придържаш  дамски крака, или сегиз-тогиз гърдичките й да те боцкат нежно през тениската.

               Обичайният шум на течаща вода, шляпаме боси до спалнята,... и, обичайната размяна на любезности към истинската любовна игра.

- Сега аз искам да те яздя - свенливо рече тя

Размяната на целувки бе знак ''ДА''.

Подскачаше върху ми, укротяваше се, отново препускаше в галоп,... бавничко в тръс, в ходом.

Изчакваше немърдащо  да премине напрежението и пак, ходом, тръс, галоп...

Блажено се наслаждаваше на  последните му тласъци и се отпусне върху ми, отново уморена от любов

              А времето тиктакаше напред. Унесени в любовта си сякаш не му обръщахме внимание.

Унесени ли бяхме или отнесени. '' И  да не се влюбвате...'' на шега бе казала Марина.

Марина. Дали бяхме я забравили или се правехме, че сме я забравили

- Петьо, така свикнах с теб. Да благословим Марина, че избра теб за партньор, не се е подвела. ..

Милата тя, даже и не се обади. Как мислиш, дали само обичащ човек може да разреши...

Не губихме време или '' Ама пак ли, не се ли уморихме  от любов ''. Наред с Радослава и аз давах всичко от себе си за да успеем.

Радвахме се когато тя се разхождаше гола из къщи, че има голяма разлика в загара, поглеждаше се дяволито в огледалото, повдигне  белите си гърди или огледа бялото си дупе.

- Нее, така си по-хубава, тъкмо ще разсеем съмненията, че си почерняла без горнище - смеех се доволно = И целомъдрието ти е бяло,... никой не е казал, че на луна  може да се почернее.

И тя закачливо размахва пръстче '' Ах тии, умнико такъв ''.

Радослава получи СМС '' Имам билет за 30, кацам в 14 часа, ще ме чакате ли...целувки М ''

- Милата тя, Петьо имаме още седем дни награда - тъжно рече тя - Какво ни остава освен любов, любов и пак любов,... да де, защото до сега сме правили нещо друго.

'' Разбира се, че ще те чакаме - целувки Р '' беше отговорът.

             Сънени се излежавахме. На къде, един ден път, един почисване из къщата им, един ден на летището, ами то за нас не остана нищо., значи едва 4 дни.

Ръчичките й го погалиха, той скочи като ожилен. Устните й  тръгнаха надолу, зацелуваха диафрагмата ,езичето й погъделичка  пъпчето ми. Устните й нежно го прихванаха, придвижиха се ... кой мъж не  го иска.

- Радост, недей - прошепнах и я придърпах нагоре - Недей, другата любов не ти ли харесва...

- Напротив, харесва ми , защото е взаимна, исках да...

Целувката ми заглуши какво е искала.

               Чакахме в залата със скромно букетче цветя

- Петьо, изглежда  любовта ни ще успее... Благодаря ти, ти си истински мъж и кавалер, пожелавам ти да си намериш добро и обичливо  момиче, ти го заслужаваш...

Прегръдки, целувки, цветя, като всяко посрещане. Двете жени  замряха в прегръдка, после истинска целувка. Помогнах  за чантите на Марина. Те се настаниха отзад, прегърнати в захлас и тихичко си шепнеха нещо и се гледаха щастливи.

След седмица Марина се обади.

- Петьо, решихме с Радославка да оставим  ключовете от къщи на теб, ползвай колата ни ако ти дотрябва, наобикаляй за крадци. Ще ти оставим пари за ток, вода, данъци....

               Заминаха...

                Получих СМС '' Щастливи сме. С Радославка имаме близначки, Емануела и Габриела.

Благодарим ти за всичко. Грижи се за себе си.

Живот  без обич, без семейство, без деца, не струва и пукната пара. Бъди щастлив...''

                Из къщи по уредбата  тихичко се носеще песента ''Евкалиптова гора ''...

...................край..............